Выбрать главу

– Би могла да се присъединиш към мен.

Ариана се люшна назад. По кожата й полазиха тръпки.

– Присъедини се към мен като моя сродна душа, Ариана. Присъедини се към мен и заеми мястото си сред редиците на Ада.

Пъклен

и

желания

Ариана се отдръпна ужасено.

– Не – прошепна тя, сигурна в невъзможността на предложението. – Никога не бих могла.

Сините очи на Тес я умоляваха с яростна сила.

– Можем да прекратим тайната си връзка и да я оповестим пред вселената.

Начинът, по който прогърмя гласът й, отеквайки от гредите на обора, изпълни Ариана с нервност.

– Не искаш ли това? – извика Тес. – Не искаш ли да бъдем заедно, да разчупим тираничните окови, които ни пречат да бъдем наистина себе си?

Ариана поклати глава. Това беше нечестно. Тес си бе изгубила ума. Тя имаше най–великолепната душа, която Ариана беше виждала, но този път беше стигнала твърде далече. Ако изобщо я беше грижа за Ариана, Тес щеше вече да знае какъв ще бъде отговорът на любимата й.

Но после…

Ариана се поколеба, позволявайки си за миг да види ситуацията от гледната точка на Тес. Разбира се, че Ариана искаше да обича Тес открито. Винаги щеше да иска. Какво друго трябваше да направи, за да го докаже?

Не! Как можеше Тес да иска това от нея? Да избере Ада пред Рая? Това не беше любов. Беше безумие.

– Може би правилата са прави – каза Ариана предпазливо. – Може би ангелите и демоните не бива…

– Какво? – прекъсна я рязко Тес. – Кажи го.

– Луцифер никога не би го позволил – каза накрая Ариана уклончиво, като се извърна от Тес и закрачи из обора мина покрай конете в яслите им. Кравите в кошарата. Всичко си имаше място. Погледна през обора към Тес и се почувства по–далече от всякога от душата, която обичаше най–много.

– Луцифер може и да го позволи… – поде Тес.

– Знаеш какво смята за любовта! – изсъска Ариана. – От както… – Но млъкна, без да довърши. Онази стара история нямаше значение, не и точно сега.

– Ти не разбираш. – Тес се изсмя престорено, сякаш Ариана не успяваше да проумее нещо толкова просто като една аритметическа задача. – Каза, че ако те доведа с мен…

– Кой каза? – Ариана рязко вдигна глава. – Луцифер?

Тес отстъпи, сякаш изплашена, и за миг на Ариана й се стори, че видя нещо в гредите на обора. Каменна статуя, гаргойл. Той сякаш ги наблюдаваше. Но когато примигна, той беше изчезнал. Тя отново погледна в обезумелите очи на Тес и се почувства предадена.

– Казала си му?

Сега Ариана тръгна с резки крачки към Тес, спирайки точно пред гърдите на любимата си. Те се надигнаха изненадано от сблъсъка, но Тес не се отдръпна.

– Как се осмеляваш – изсъска Ариана, като се завъртя на пета.

Преди Ариана да успее да избяга от обора, Тес сграбчи китките й. Ариана се изви и се отскубна, чувствайки как пръстите на Тес се провлачиха по кожата й.

– Остави ме на мира! – изкрещя Ариана, без да го мисли наистина, но Тес и без друго не слушаше. Тя отново се нахвърли на Ариана, като дръпна ръкава на роклята й толкова силно, че платът се раздра.

– Да, казах му! – изрева Тес, крещейки право в лицето на Ариана. – За разлика от теб, мен не ме е грижа кой ще узнае!

Ариана я блъсна. Блъсна я толкова силно, че Тес падна назад във висока като кула купчина от ведра с мляко. Те се преобърнаха, падайки върху нея с трясък, като опръскаха бледата й кожа с няколко бели капки.

Тес изрита ведрата и светкавично се изправи на крака. А после – Ариана не го беше очаквала – крилете й изведнъж се разтвориха зад раменете й.

Те никога не показваха крилете си една на друга; това беше нещо, за което се бяха разбрали преди цяла вечност. Това бе твърде ясно напомняне, че любовта им не е планирана да просъществува.

Сега широките демонски криле на Тес изпълниха обора с блещукаща светлина. Имаха златистия цвят на последния миг от залеза: като високи склонове, които се издигаха високо зад раменете й подобно на два планински върха. Удряха леко отстрани до тялото й, напълно изпънати, твърди, с връхчета, извити леко навън в посоката на Ариана.

Ритуалната бойна поза.

Конете зацвилиха, а кравите започнаха да мучат, сякаш можеха да доловят напрежението, наближаването на нещо лошо.

Ариана не бе възнамерявала да прави онова, което последва – но и не можеше да го предотврати. Крилете й откликнаха на призива. Разцъфнаха от раменете й в буен изблик, който й се стори така изначално хубав, че тя нададе непредпазлив радостен вик. Но в следващия миг се задави от съжаление, когато ги видя как се диплят отстрани до тялото й.

Тес удари с големите си златисти криле и тялото й се издигна. Тя закръжи във въздуха за частица от секундата, а после се устреми надолу, нападайки Ариана. Двете се търкулнаха на пода на обора.