– Защо правиш това? – извика Ариана, като сграбчи Тес за раменете, напрягайки се да я удържи, докато се бореха.
Тес държеше в юмрук кичур от дългата коса на Ариана. Дръпна я рязко назад, за да погледне Ариана в очите:
– За да ти покажа, че съм готова да се боря за теб. Бих направила всичко за теб.
– Пусни ме! – Ариана не искаше да се бори с любимата си, но крилете й почувстваха старото магнетично привличане към вечния враг. Ариана изпищя от болка и зашлеви лицето, което винаги беше искала само да обожава.
– Присъединиш ли се към мен – изрече ожесточено Тес, приковавайки ръцете на Ариана към земята, – той ще те приеме. Ще приеме любовта ни.
Ариана поклати глава, присвивайки се под любимата си. Страхуваше се какво ще направи Тес в следващия момент, но трябваше да каже истината.
– Това е номер.
– Млъквай.
– Хитрост, за да ме отведеш там долу. Още една души, която той иска. – Ариана се бореше срещу хватката на възлюбената си, срещу собствените си натежали като олово криле, които мятаха искри всеки път, щом се докоснеха до тези на Тес. – Луцифер е търгаш – изкрещя тя, за да надвика глъчката на кавгата им, – който остава на пазара след залез–слънце, само за да направи още една последна продажба. В мига, щом се присъединя към теб…
Тес замръзна, пламналото й лице бе само на сантиметър–два над това на Ариана. Пусна косата на Ариана, освободи я от мястото на земята, където я бе притиснала. Обгърна с длан бузата на Ариана.
– Значи ще го обмислиш?
В синия поглед на Тес имаше толкова много страст, че сърцето на Ариана се разтопи.
– Спомням си първия път, когато се сбогувах с теб – прошепна Тес. – Толкова се страхувах, че няма да те видя никога повече.
Ариана потръпна:
– О, Тесриел.
Как можеше да устои на една последна целувка? Схватката се разпадна, когато главата й се повдигна към Тес: цялото лице на Тес се промени. Любовта нахлу обратно вътре, изпълвайки пространството между телата им, докато помежду им не остана пространство. Преплетоха взаимно пръсти в косите си, с преплетени крайници, и се прегърнаха плътно. Когато устните им се срещнаха, цялото тяло на Ариана се възпламени от яростна страст. Тя изпиваше любимата си; не искаше никога да се откъсне от тази прегръдка, знаейки, че когато тя свърши…
Щяха да са свършили и те.
Очите й унесено се отвориха и тя се взря в спокойното лице на своята вярна любима. Ариана никога не можеше наистина да мисли за Тес като за демон. Никога.
Щеше да я помни така.
Без да го осъзнава, устните й се бяха отдръпнали от тези на Тес. Сърцето й беше изпълнено с печал, натежало и тъжно.
Надигна се и седна бавно, после се изправи на крака.
– Не–не мога да се присъединя към теб.
Очите на Тес се присвиха и гласът й стана стряскащо студен, както в миговете, когато гордостта й беше наранена. Не се надигна от земята.
– Ти си паднал ангел, Ариана. Време е да го осъзнаеш и да слезеш от олтара си.
– Не съм такъв паднал ангел. Не съм като теб. Паднах, защото вярвам в любовта.
– Това е лъжа! Падна, защото Даниел повлече теб и мен, и всички други надолу със себе си.
Ариана трепна:
– Поне любовта като тази на Даниел не изисква от едно момиче да предаде същността си.
– Толкова ли си сигурна в това?
Въпросът увисна във въздуха. Ариана отиде до хранилката, опряна в далечната стена, и добави зоб и кофа кладенчова вода в яслите на конете. Чу Тес да въздиша.
– Вярвам в каузата на Даниел – каза Ариана. – Вярвам в Лусинда.
– Отново грешиш: ти беше прикрепена към тях. Трябва да се грижиш за тях, иначе онези идиоти от борда на Съдниците ще дойдат за теб.
– Това не значи, че не вярвам! Няма да изоставя Лусинда и Даниел.
– Вместо това би се отказала от нас? – Сега Тес плачеше седеше в средата на обора и бършеше сълзите си с калната си кърпичка. – Утре е Денят на Свети Валентин, Ариана.
– Знам. Разбрахме се да отлетим до панаира за Деня на Свети Валентин, където ще бъдат Лусинда и Даниел и всички останали. – Гласът на Ариана потрепери. – Ще бъдем весели.
– Весели? Ще се преструваме, че аз не съм твоята любов, а ти не си моята? Ще се преструваме, че търсим онова, което вече споделяме? – Тес се намръщи.
Ариана не отговори. Тес беше права. Положението им беше мъчително тежко.
Най–накрая Тес се изправи и се приближи до Ариана. Взе ведрото от ръцете й и го сложи на земята. Обгърна с длан бузата на Ариана.
– Нека Лус и Даниел си имат своя Ден на Свети Валентин. Нека и ние си имаме нашия. Отдай почит на истинската любов, като сключиш съюз с мен. Присъедини се към мен, Ариана. Можем да бъдем толкова щастливи заедно – ако наистина сме заедно.