Ариана преглътна страха, надигащ се в гърлото й:
– Обичам те, но не мога да обърна гръб на обещанията си.
Отдръпна се от хватката на Тес. Очите на Ариана бързаха да уловят всяка подробност от Тес: червената й коса, бавно полюляваща се на лекия ветрец, бледите й боси крака в грубата слама, ръката й, която рисуваше силуета на отсъстващата ръка на Ариана, сълзите, надигащи се в яркосините й очи.
Дори драматичния златист блясък на крилете й.
Това щеше да е последният път, когато щяха да се видят. Това щеше да бъде последното им сбогуване.
Първият разрез е най–дълбоки
ят
Никога.
Никога.
Никога.
Душата на Ариана бе натежала, докато летеше. Трябваше да знае, че това се задава! Беше знаела. Нещо в душата й отдавна бе чувствало, че наближаваше ден като този, когато Луцифер щеше да призове Тес обратно.
Но никога не беше очаквала Тес да поиска от нея да се откаже от мястото си в Рая – да го замени за огньовете на Ада!
Сега гневът й се разпали и крилете й се огънаха и изопнаха в отговор.
Понякога, когато Ариана останеше твърде дълго в образа на простосмъртна, тя забравяше колко огромни бяха крилете й, колко силни, колко дълбока беше насладата, когато ги оставеше да се разперят от раменете й. Би трябвало да изпитва възторга, който чувстваше винаги, когато се издигаше из небето, но сега сребристите й криле бяха само печално напомняне за това, коя беше и каква бе нейната любима, и как тя и Тес не можеха никога да бъдат заедно.
Никога.
„Помня първия път, когато се сбогувах с теб – беше й казала Тес в обора. – Толкова се страхувах, че няма да те видя никога повече.“
Ариана също го помнеше: преди хиляди години. Тя, Анабел и Габ кръжаха в тъмен дъждовен облак в покрайнините на място, наречено Ханаан, гледайки празненство на простосмъртни, начело с мъж на име Авраам, когато ангелът се появи от нищото и закръжи пред тях в небето.
– Коя си ти? – Габ беше враждебна, обръщайки се към момичето–ангел с яркочервената коса и кристално сините очи. За Ариана крилете на непознатия ангел бяха прекрасни, а тялото й изглеждаше меко като кълбест облак. По сияещата й бяла кожа проблесна мълния. Ариана си спомняше как й се искаше да посегне и да я докосне, сякаш за да се увери, че момичето–ангел е реално.
– Аз съм Тесриел, някогашната ви сестра в Рая. – Непознатият ангел беше свел почтително глава. – Ангел на гръмотевицата, която тътне из Евразия.
Тесриел гледаше Ариана и нещо в някакво далечно кътче на душата на Ариана си спомни този ангел. Сестра й. Да. В Небесата не се бяха познавали добре – между тях бе имало съюз от други ангели, – но винаги беше съществувала връзка. Тази необяснима загадка, наречена привличане.
– Нося новини за брат ти Роланд – каза Тесриел на Ариана, която беше ахнала при звука на името му.
– Роланд обитава владенията на Луцифер – каза Габ остро. – Носиш ни вести от Ада?
– Нося ви новини… – Гласът на Тесриел потрепери и сърцето на Ариана се изпълни със съчувствие към нея. Не беше виждала Роланд от Падението насам и той отчаяно й липсваше. Това момиче–ангел беше дошло със съобщение. Ариана тромаво излезе напред, съпротивлявайки се на Габ, която я възпираше с белия край на крилото си.
– Върви си сега, остави ни на мира – заповяда Габ. Нареждането бе категорично.
Тесриел поклати печално глава, когато се обърна да си върви. Погледна веднъж назад към Ариана, кратко и с огромна тъга.
– Сбогом.
– Сбогом!
Но не беше сбогуване. Години по–късно, сама, докато вървеше по плитчините на една река в света на простосмъртните, тя отново се натъкна на червенокосия ангел.
– Тесриел?
Тесриел вдигна поглед от реката, където се къпеше. Беше гола, целомъдрено белите й криле докосваха една–едва повърхността на водата, а дългата й червена коса се спускаше като лъскав шлейф по гърба й.
– Това ти ли си? – прошепна Тес. – Мислех, че няма да те видя никога повече.
Когато момичето–ангел се показа от реката, видът на простосмъртната й „маскировка“ дойде твърде много на Ариана, която извърна поглед, развълнувана и смутена. Чу лекото шумолене на криле, излизащи от водата, почувства лек полъх на топъл вятър, а после, секунда по–късно, най–сладките устни се притиснаха върху нейните. Мокри ръце и криле я обгърнаха.
– Какво беше това? – Ариана примигна удивено, когато Тес се отдръпна. По пръстите й полазиха тръпки на неочаквано желание.