Выбрать главу

– Целувка. Обещах си, че ако все пак те видя отново, ще направя точно това.

– А ако си тръгна точно в този миг и после се върна зачуди се Ариана на глас, – би ли ме целунала така отново?

Тес кимна с огромна усмивка на лицето.

– Сбогом – прошепна Ариана, затваряйки очи. Когато ги отвори, каза: – Здравей.

И Тесриел я целуна отново.

И отново.

В един тъмен фиорд северно от Норвегия… на кораб, отплаващ за Индиите… на прашно пустинно плато в Персия… или в дъждовна буря в дъждовна гора – когато светът беше неусложнен и млад и никой паднал ангел все още не бе свърнал в посоката, в която в крайна сметка щеше да свърне всеки. Ариана и Тесриел непрекъснато се сбогуваха, за да се поздравят отново, непрекъснато се отдаваха на целувка или се отдръпваха от нея.

* * *

Сега, чувствайки се по–отдалечена от всякога от устните на демона, когото беше обичала, Ариана подмина двойка чапли в небето. Те бяха двойка, но тя трябваше да бъде сама. Заради старите клетви за вярност, които никоя от двете не би предала. Това я караше да обезумява от безсилен гняв. Имаше нужда да бъде на някое самотно и отдалечено място, където сърцето й можеше да страда на спокойствие.

Сълзи замъгляваха зрението й, докато се изкачваше над ниските ливади на долината отдолу. Не искаше да напуска Тес; нямаше търпение да си тръгне. Скоро се измъкна от кравефермата в малката й тучна долина, която бе заобичала.

Любов. Какво беше тя, във всеки случай?

Даниел и Лусинда, изглежда, знаеха. Беше имало мигове, когато Ариана мислеше, че започва да осъзнава любовта: нежни, мимолетни мигове, заключени в някоя целувка с Тес, когато и двете души се изгубваха напълно. Ако само можеха да си останат вечно така, лъжейки себе си в безкрайно блаженство.

Може би любовта означаваше да лъжеш себе си.

Не. Светът връхлиташе върху тях с цялата си тежест и на чистата, ясна дневна светлина Ариана знаеше, че онова, което изпитваше към Тес, едновременно беше и не беше любов. То беше всичко – и бе невъзможно.

Именно затова вече веднъж бяха преживели подобно сбогуване, от онези, ужасните.

Беше няколкостотин години след Падението. Ариана най–накрая беше направила избора си. Беше отново в Небесните равнини и, след известно време, се бе помирила с Трона. Крилете й блестяха във великолепен, преливащ се сив цвят знакът, че е приета отново – и Ариана гореше от нетърпение да се похвали с тях на любимата си. Откри Тесриел под амазонския водопад, където се бяха уговорили да се срещнат.

– Виж какво направих…

– Какво си направила?

Точно както крилете на Ариана излъчваха чисто ново сребристо сияние, крилете на Тесриел бяха потъмнели – биещо на очи, лъскаво златисто.

– Никога не си ми казвала, че обмисляш да… – гласът на Ариана заглъхна.

– Ти също никога не ми каза. – Очите на Тес се наляха със сълзи, но в мига щом ги избърса, тя придоби гневно изражение.

– Но защо? Защо би взела неговата страна?

– Не е ли твоят избор толкова предубеден, колкото и моят? Твоят повелител има власт само защото ти казваш, че има.

– Поне е добър, за разлика от твоя господар!

– Добро. Зло. Това са просто думи, Ариана. Кой би могъл да им се довери, във всеки случай?

– Как – как мога да те обичам сега? – прошепна Ариана.

– Просто е – каза Тес, като поклати тъжно глава. – Не можеш.

* * *

Роланд беше този, който ги събра отново. Сега на Ариана почти й се искаше да не го беше правил. Но навремето тя се бе нуждаела от Тес повече, отколкото някога би признала. Роланд уреди един откраднат миг между двете в Йерусалим, след онова, което трябваше да е сватбата на Кам с Лилит.

Тази сватба не се бе състояла.

Срещата на Ариана и Тесриел обаче се състоя. В мига, щом се видяха, спорът им се превърна в нова неудържима целувка.

– Всяка от нас трябва да е свободна да бъде себе си, независимо от другата – беше й казала Тес, – но винаги ще бъдем най–силни, когато сме заедно.

– Внимавай – винаги казваше Роланд, когато тя се измъкваше тайно, за да бъде с Тес. И Ариана внимаваше. Нито веднъж не ги хванаха. Нито веднъж ангелите не заподозряха тайния романс на Ариана с една от най–приближените демони на Луцифер. Внимаваше за толкова много неща – с изключение на съдбата на собственото си сърце.

Просто никога не беше очаквала Тесриел да я накара да избира.

Но сега се беше стигнало до това и имаше само един избор.

Това сбогуване трябваше да бъде завинаги.

* * *

Ариана не можеше да диша. Сълзите струяха по бузите й сега, когато ахна и сляпо литна нататък, без да знае къде ще отиде.

Щеше ли изобщо да види любимата си отново?