Остра болка сякаш пронизваше сърцето й, мъчителна агония си проправи път в цепнатините на костите й. Какво ставаше? После мрачно предчувствие проникна в душата й и Ариана извика от страх.
Хвана се за сърцето, но това не беше просто сърдечно терзание.
Нещо не беше наред.
Тес.
Насред полета си през планините на Северна Италия Ариана рязко се завъртя, за да смени посоките в небето. Крилете й потръпваха, а сърцето й почти спря и единственото, което знаеше, беше, че трябва да се върне в кравефермата. Това бе интуиция на влюбен, бавно осъзнаване, което се разпространяваше из мозъка й…
Докато вече беше напълно сигурна…
Нещо се беше случило…
Нещо неописуемо.
Любовта полита
Оборът беше празен.
Слънцето беше залязло.
Единствената светлина, освен един студен тънък лъч от тосканската луна, блестящ през отворената врата, идваше от крилете на Ариана. Те хвърляха меко, млечнобяло сияние върху животните, които не спяха. Конете цвилеха, а пилетата кудкудякаха тревожно в курниците си; кравите лежаха в дъхащото на мускус сено, с издути от мляко вимета.
Те също долавяха нещо.
Ариана се изпълни с безумна тревога – къде беше Тес? Закрачи из обора в търсене на нещо, което да й подскаже, намирайки единствено свидетелствата за схватката им. Преобърнатите ведра с мляко. Изпотъпканото кално сено, където се бяха боричкали. Ако затвореше очи, все още можеше да види Тес така, както искаше, усмихната, с ярката руменина по бузите.
Дъхът на Ариана образуваше облаци пред лицето й. Загледа ги как изчезват в мразовития въздух. Прииска й се да изкрещи, да спре всяко изчезващо нещо.
Мрачното предчувствие беше толкова силно, че Ариана започна да кърши ръце, връщайки се по стъпките си, обикаляйки около конюшните, преди да се устреми като вихър в небето, спомняйки си гневните думи, които си бяха съскали една на друга, съжалявайки за всяка своя дума или постъпка към Тес, които не бяха породени от безгранична любов.
Ето.
Тя застина, когато връхчето на крилото й се провлече по купчина влажно сено.
Какво беше това?
Ариана се смъкна на колене. Крилете й засияха в бяло, осветявайки ужасените животни, които се бяха отдръпнали назад в ъглите на яслите си.
По сеното имаше кръв – лъскава, червена локва.
–Тесриел!
Ариана се издигна нагоре, оглеждайки като обезумяла земята за друга следа от кръвта на любимата си. Летеше паникьосано в кръг, оглеждайки всеки сантиметър от обора, стрелкайки се като чучулига ту в една, ту в друга посока, без да намира нищо.
Докато не остави крилете си да я отведат отвън, до далечния край на обора.
Там, точно отвъд отворената врата, зърна малко езерце от кръв, която се просмукваше в тревата. Тя се приближи, кръжейки над нея. Искаше да я докосне, но…
Не. Спря се.
Разпростиращи се от локвата кръв, тъмночервени мънистени капки образуваха нишка, дълга няколко сантиметра, която водеше в посоката на Полярната звезда.
Тес се придвижваше. Но какво й се беше случило?
Ариана литна ниско към земята, търсейки малки знаци. На различни места виждаше петна от кръв по високи стръкове трева, но после пак изгубваше следата. В един момент, след като беше пресякла коритото на един поток, следата изчезна напълно и Ариана нададе вопъл, чувствайки, че всичко е изгубено.
Но после, близо до една плачеща върба, отново подхвана следата на своята възлюбена.
Кръвта струеше в продължение на двайсет ярда – следата се разширяваше и се беше разплискала надалече, сякаш от нанесена прясна рана. Дали някакъв враг преследваше Тес, наранявайки я, докато тя бягаше? Ариана забърза, отчаяно копнееща да се изпречи между Тес и злото, което дръзваше да й навреди, каквото и да бе то.
Само едно създание можеше да е проследило демон, който владееше силите си. В най–мрачните си представи Ариана виждаше Луцифер, със слоевете „пердета“ върху очите, с огромни криле, гъмжащи от вонящи черни косми.
Но дали Луцифер би дошъл тук, за да се пребори с Тес и да я върне в Ада? Ариана никога не беше виждала любимата си лице в лице с нейния повелител, макар да я преследваха видения за това. Ариана не знаеше какво би направила, ако откриеше Луцифер в момент, в който причиняваше зло на Тес. Едва беше в състояние да лети заради яростта, която се трупаше в нея.
Любов като тази беше фатална, дори за един ангел.
– Тесриел! – изрева тя отново в безкрайните зелени поля. Но не чу нищо.
На запад буреносни облаци образуваха мръсна завеса през небето. Ариана се надяваше, че Тес не се е отправила в тази посока. Всичко в дъжда – мирисът му, това, което бе причинил на терена, пречистващата му способност – щеше да отклони Ариана от следата.