Но може би Тес разчиташе именно на това.
Така че тя щеше да отиде в сърцето на бурята.
Ариана прибра криле. Съсредоточи се да набере скорост. Турбуленцията я разтърси. Тялото й се залюля от ляво на дясно, нагоре–надолу, докато подгизна и затрепери и започна да плюе дъждовни капки.
Именно тогава видя Тес, легнала по гръб на ръба на каменист нос в предпланините на Доломитите, недалече от мястото, където Ариана за пръв път беше усетила, че нещо с ужасно не наред.
Тес изглеждаше, сякаш умира – но ангелите не умираха. Крилете й се мятаха по неестествен начин от двете страни на тялото й. Кръв струеше от тях, събирайки се в локва върху една равна скала под нея. Беше сама.
Беше сама.
Ариана беше на сто фута над нея във въздуха, но матовият сребърен блясък в ръката на Тес беше непогрешим.
Но защо Тес би имала звездна стрела?
Ариана се сниши толкова бързо, че вятърът изрева в ушите й. Кацна върху светлосив каменен блок на няколко стъпки пред Тес. Крилете й хвърлиха кръг от светлина пред нея, обгръщайки тялото на Тес в хладен ореол от светлина. Сега беше лесно да види: Звездната стрела беше разкъсала лявото крило на демона. Не беше напълно прерязано, но някога силното медночервено крило сега висеше на съвсем тъничка нишка от ангелски пера.
Ярост премина светкавично през Ариана – бе готова да убие онзи, който бе сторил това. После погледна пепеливото лице на Тес, с едва отворени очи, взиращи се към нея.
И разбра.
Нямаше кого друг да обвини. Тази най–ужасна от всички рани беше собственоръчно нанесена.
Само часове преди това, Ариана си мислеше колко чист беше ангелската кожа, как нищо никога не оставяше белег. Но не беше напълно вярно – някои неща оставяха трайни белези Луцифер можеше да го стори с мастилото на татуировките си.
Една звездна стрела можеше да го направи – ако не убиеше ангела.
Смесването на…
– Тесриел, не!
Момичето–демон хвана звездната стрела в дясната си ръка и я прокара отново близо до раната, сякаш твърдо решено да ампутира позлатеното крило от тялото си. Но пръстите й трепереха толкова силно, че звездната стрела се вряза в други части от крилото, хвърляйки пръски кръв от мускулестата му среда. Едва тогава, изглежда, регистрира присъствието на Ариана.
– Върна се. – гласът й беше тънък като планинския въздух.
– О, Тесриел. – Ръцете на Ариана покриха сърцето й. – Никога няма да се излекуват от това.
– Това е идеята. Имах нужда от нещо, с което да те запомня.
– Не казвай това. – Ариана падна на колене, пропълзявайки до мястото на земята, където лежеше Тес. – Какво изобщо си правила със звездна стрела? Сделка с Азазел? Така не се прави!
– Прави се, когато нуждата е достатъчно голяма. Ако не мога да те имам, не искам абсолютно нищо. – Тес направи гримаса, докато натискаше звездната стрела в срязващо движение надолу през осакатеното си крило. Тя издаде звук като от разкъсване на плът, но не отсече крилото напълно. – По–трудно е, отколкото си мислиш.
– Престани! – изкрещя Ариана, изстрелвайки ръка да грабне звездната стрела от Тес.
В миг Тес обърна звездната стрела към нея:
– Дръпни се – изрече немощно. – Знаеш какво ще се случи, ако ме докоснеш.
Ариана гледаше изучаващо падналия ангел, когото обичаше, покрит с кръвта, която – ако я докоснеше – щеше да задейства отровата срещу нея.
Но дори знанието за това не спря Ариана. Нужно й беше Тес да знае, че не е сама, че е обичана.
Споменът за смеха на Тес отекваше в ушите й и я стопляше отвътре; образът на Тес, скъпата, сладка, прекрасна Тес, играеше пред очите на Ариана, когато тя направи немислимото.
Втурна се напред към Тесриел, хвърляйки се върху демона, като посегна да сграбчи звездната стрела, надавайки вик на болка, когато кръвта на Тесриел я изгори. Това беше онази неописуема болка от кръвта на демон върху ангелска плът, сякаш хиляда тъпи меча се забиваха в душата й.
Кръвта върху друга кръв беше още по–ужасна.
Ариана стисна зъби, почти полудявайки от болката, докато изтръгваше звездната стрела от ръката на Тес.
– Пусни ме! – Ноктите на Тес се впиха в гърлото на Ариана, докато разкъсаха кожата и кръвта на самата Ариана потече. Животински вой се изтръгна от устните на Ариана.
Кръвта й почти закипя, когато се съедини с тази на Тес, като се превърна в киселина в тялото й и опърли кожата и там, където кръвта им се смеси, от лявата страна на тялото и избиха мехури, грозни белези обвиха крака, торса и врата й
И въпреки това Ариана не пускаше.
– Виж какво направи сега. – Устните на Тес бяха посинели от загубата на толкова много кръв. Садистичен смях под черта болката, която изпитваше. – Дори кръвта ми е анатеми за твоята, а твоята – за моята. Точно както – тук гласът й се поколеба, а погледът й стана отнесен, – точно както винаги казваха.