– Не мърдай! – Ариана се опита да се съсредоточи отвъд чувството за изгаряне от киселина: единственото, което имаше значение, беше да спре леещата се като поток кръв на Тес. Претегляше двете отпуснати крила върху ръцете си, без да знае какво да прави.
– Влошаваш положението! – изпищя Тес.
– Спри! Вече си изгубила твърде много кръв.
Тес се гърчеше в конвулсии, но закрепи едната си ръка на скалата и вдигна глава точно колкото да се вгледа дълбоко в очите на Ариана.
– Ти разби сърцето ми, Ариана. Не можеш да си тази, която ще ме изцели.
Устната на Ариана потрепери:
– Мога. Ще го направя.
Започна да къса полата на роклята си на доячка, като разпра тънкия плат на парчета с помощта на зъбите си. Никога няма да се получи – помисли си, докато усукваше и разтягаше тъканта във формата на груба шина, увивайки я внимателно около лявото крило на Тес, от което бликаше кръв.
Бързо направи друга превръзка, работейки, докато пръстите й се вдървиха от студ и страх. Тялото на Тес продължаваше да се присвива конвулсивно, но очите й бяха затворени и тя не реагираше на настойчивите молби на Ариана да се събуди.
Тези шини нямаше да свършат работа. Раните на Тес се нуждаеха от небесно лечение. За това щеше да е нужна помощта на Габ, а Габ щеше да е бясна – но тя си беше Габ, така че въпреки всичко щеше да помогне. Крилете на Тес никога нямаше да бъдат същите, но може би някой ден ще може да лети.
Едва след като превърза крилете на Тес колкото можеше по–добре, Ариана погледна надолу към собственото си тяло. Беше плачевна картина.
Вратът й пламтеше от болка. Роклята й се беше разпаднала на парчета по дължината на лявата страна. Кожата й беше покрита с петна от кипяща кръв и сребриста гной и лющещи се ангелски пера. Нямаше нищо, с което да превърже раните си. Беше използвала всичкия плат за Тес.
Хвърли се на скута на демона и захълца. Имаше нужда от помощ, но не можеше да носи Тес в обгореното си и омаломощено състояние. А и, във всеки случай, каква полза щеше да има?
Може би Тес беше права: когато единият влюбен страдаше от разбито сърце, колкото и отчаяно да се опитваше другият да помогне, не можеше да го изцели.
Доколкото беше възможно – осъзна Ариана, – всяка душа трябваше да се чувства удовлетворена, когато е сама, преди да се впусне в любовта, защото единият влюбен никога не знаеше кога другият ще се оттегли от тази любов. Това беше най–големият парадокс. Душите се нуждаят една от друга, но също им е необходимо и да не се нуждаят една от друга.
– Трябва да вървя – прошепна тя на Тес, чието дишане беше повърхностно и мъчително. – Ще ти изпратя помощ. Някой ще дойде да се погрижи за теб. Обичам те и никога няма да обичам друг. Най–добрият начин, по който мога да докажа с чест това, е да отида и да се боря сега за онази любов, която споделяхме, онзи вид любов, в който вярвам. Надявам се някой ден да намериш онова, което търсиш. Една сълза се плъзна по бузата на Ариана. – Честит Ден на Свети Валентин, моя единствена любов.
Падаща звезда танцуваше, описвайки ярка дъга в небето. Север – точно посоката, в която на Ариана щеше да й се наложи да отлети, за да намери Даниел и Лусинда. Вратът и започна да пулсира, когато се надигна от скалата, но въпреки нараняванията си, усещаше крилете си силни и първични разпери ги широко и отлетя.
Безкрайна любов
Светивалент
инско
т
о празненство на Лусинда и Даниел
Отдавнашна любов
Лус се намери в далечния край на тясна алея под тъничка ивица избледняло от слънцето небе.
– Бил? – прошепна тя.
Никакъв отговор.
Беше излязла от Вестителя замаяна и дезориентирана. Къде беше сега? В другия край на алеята имаше ярка светлина и глъчка, нещо като оживен пазар, където Лус зърна за миг плодове и птици, които преминаваха от едни ръце в други.
Хапещ зимен вятър беше смразил локвите в уличката, превръщайки водата им в киша, но Лус се потеше в черната бална рокля, която носеше… къде беше облякла за пръв път тази опърпана рокля? Балът на краля във Версай. Беше намерила тази дреха в гардероба на някаква принцеса. А после беше останала облечена в нея, когато прекрачи през Вестителя и се озова на представлението на „Хенри VIII“ в Лондон.
Подуши рамото си. Още миришеше на пушек от пожара, който беше изпепелил „Глобус“.