Точно сега това беше онази остра болка, която Лус не беше изпитвала от първите си дни в „Меч и кръст“, когато обичаше Даниел толкова много, че си мислеше, че това може да я разцепи на две.
– Изглеждаш малко посърнала. – Бил се понесе плавно пред лицето й: звучеше повече доволен, отколкото загрижен.
– Това е миналото ми. Тя е…
– Паникьосана? Със сърце, поболяло се от любов по онзи безполезен грозен рицар? Да, Даниел от тази епоха те разиграваше като жетон за игрален автомат в деня с намаления за пенсионери в казиното. – Той мрачно скръсти ръце на гърдите си и направи нещо, което Лус не беше виждала никога преди. Придаде на очите си виолетов отблясък. – Може би ще бъда на панаира за Деня на Свети Валентин – каза той с дрезгав, престорен тон, в твърде опростена имитация на Даниел. – Или може би имам по–добри неща за вършене, като например да съсичам разни непрокопсаници с грамадния си меч…
– Не прави това, Бил. – Лус тръсна раздразнено глава. – Освен това, ако Даниел не се покаже на това нещо по случай Свети Валентин, той си има добро основание – сигурна съм в това.
– Да. – Гласът на Бил отново стана грачещ. – Винаги си.
– Той се опитва да ме предпази – възрази тя, но гласът й беше слаб.
— Или да предпази себе си…
Лус завъртя очи:
– Добре, Бил, какво се предполага да науча в този живот? Че мислиш Даниел за мижитурка? Добре, схванах. Може ли да продължим?
– Не точно.
Бил литна към земята и седна до нея.
– Всъщност, вземаме си почивка от обучението ти в този живот – каза той. – На основание на надменното ти държание и торбичките под очите ми – той разтегли и показа набръчкана гънка провиснала кожа, която издаде звук като от разтърсена торбичка с топчета за игра, – бих казал, че и двамата имаме нужда от почивен ден.
Така че, ето я сделката: Днес е Денят на Свети Валентин – или ранна негова форма, във всеки случай. Даниел е рицар, което означава, че може да избира от колкото си иска празненства. Може да удостои с присъствието си безкрайния покровителстван от църквата празник на благородника в замъка на своя лорд. – Бил рязко посочи с глава към извисяващите се бели кули зад тях. – Със сигурност, ще има хубав елен на шиш, може би дори малко сол, но трябва да се мотаеш с духовниците, а кой може да мисли подобно нещо за празник?
Лус хвърли поглед назад към приказния замък. Там ли живееше Даниел? Зад онези стени ли беше сега?
– Или – продължи Бил, – може да отиде, като простолюдието, на истинското празненство на селския мегдан днес, за по–недостойните хора, където ейлът се лее като вино, а виното се лее като ейл. Ще има танци, ядене и, най–важното, тичане по девойчета.
– Тичане по девойчета?
Бил махна във въздуха с едната си мъничка ръка:
– Не е нещо, за което трябва да се тревожиш, скъпа. Даниел има очи само за едно девойче в цялото сътворение. Имам предвид теб.
– Девойче – каза Лус, поглеждайки надолу към грубо изпредените си памучни дрехи.
– Има едно определено изгубено девойче – Бил смушка Лус с лакът, – което ще бъде на панаира, оглеждайки тълпата през процепите за очите на боядисаната си маска, за да види прекрасния обект на мечтите си. – Той я потупа по бузата: – Това не звучи ли като страхотно прекарване, малка сестричке?
– Не съм дошла да се забавлявам, Бил.
– Пробвай за една вечер – кой знае, може пък да ти хареса. На повечето хора им харесва.
Лус преглътна:
– Но какво ще стане, когато той ме намери? Какво се предполага да науча, преди да изгоря, преди…
– Ей, по–кротко! – извика Бил. – Забави малко темпото, лудетино. Казах ти – тази вечер е само за забавление. Малко романтика. Свободна вечер – той намигна – и за двама ни.
– Ами проклятието? Как мога да зарежа всичко и да празнувам Деня на Свети Валентин?
Бил не отговори веднага. Вместо това направи замислена пауза, после каза:
– Ами ако ти кажа, че това – тази вечер – е единственият Ден на Свети Валентин, който вие, хлапета, ще прекарате заедно?
Думите веднага поразиха Лус:
– Изобщо? Никога… няма да имаме възможност да отпразнуваме Деня на Свети Валентин?
Бил поклати глава:
– След днес? Не.
Лус си спомни дните си в Доувър – как тя и Кали гледаха как някои от другите момичета получават шоколадови сърца и рози на Деня на Свети Валентин. Бяха си създали традиция да се оплакват колко много, много необвързани и самотни са на ягодови млечни шейкове в местната закусвалня. Бяха прекарали часове, правейки догадки за твърде слабата вероятност някога да имат любовна среща на Деня на Свети Валентин.