Взираше се толкова упорито в едно високо русо момче, чиято маска го правеше да изглежда като орел, че младежът изтича покрай сергията на майстора на играчки и кукленото представление, за да застане пред нея.
– Да се представя ли, или предпочиташ просто да продължиш да зяпаш? – Закачливият му глас не звучеше нито познато, нито непознато.
За миг Лус затаи дъх.
Представи си екстаза от ръцете му около тялото си… как той винаги я накланяше назад като прелюдия към целувката… Прииска й се да докосне мястото, откъдето крилете разцъфваха от раменете му, тайният белег, за който не знаеше никой, освен нея…
Когато посегна нагоре да повдигне маската му, момчето се ухили на дързостта й – но усмивката му се стопи толкова бързо, колкото и тази на Лус, когато тя видя лицето му.
Изглеждаше чудесно: имаше само един проблем: Не беше Даниел. И затова всяка страна от външността на това момче – от правилния добре оформен нос, до силната челюст и очите, напълно сиви – бледнееше в сравнение с момчето, което тя имаше предвид. Тя изпусна дълга, тъжна въздишка.
Младежът не можа да скрие смущението си. Той се помъчи да намери думи, после смъкна маската си обратно върху лицето и накара Лус да се почувства ужасно.
– Съжалявам – каза тя, отстъпвайки бързо назад. – Сбърках те с някой друг.
За късмет, се сблъска с Лаура, чието лице, за разлика от това на Лусинда, беше оживено и весело от магията на нощта.
– О, надявам се, че скоро ще теглят имената от Урната на Купидон! – прошепна Лаура, като заподскача на пети и милостиво издърпа Лус от момчето с орловата маска.
– Вмъкна ли все пак името си? – попита Лус, успявайки да се усмихне.
Лаура поклати глава:
– Мама ще ме убие!
– Няма да се бавят още дълго. – До тях изникна Елинор. Изглеждаше нервна. Беше уверена във всяко отношение, освен момчетата. – Теглят имената при звъна на следващите черковни камбани, за да дадат на новите влюбени възможност да потанцуват. Може би и да се целунат, ако имат късмет.
Следващите черковни камбани. На Лус й се струваше, че камбаните, оповестяващи осем часът, току–що бяха ударили, но беше сигурна, че времето лети по–бързо, отколкото си даваше сметка. Девет ли наближаваше вече? Времето, през което да бъде с Даниел, изтичаше – бързо – и нямаше никаква полза да се мотае, оглеждайки като обсебена галерията от маски. Ничии очи не сияеха във виолетово зад процепите.
Трябваше да действа. Нещо й подсказваше, че ще има по–добър късмет на дансинга.
– Ще танцуваме ли отново? – попита тя момичетата, издърпвайки ги обратно в тълпата.
Гуляйджиите бяха изпотъпкали тревата, превръщайки я в кал. Музикалният аранжимент беше станал по–заплетен и сложен – бърз валс – а танците също се бяха променили.
Лус следваше леките, бързи стъпки, подхващайки своевременно по–сложните движения на ръцете. Опираш длан в тази на джентълмена пред теб, прост реверанс, а после – няколко подскока в широк кръг около партньора ти, за да се обърнеш на другата страна: после разменяш мястото си с момичето от лявата ти страна. После докосваш дланта си до тази на следващия млад мъж, и цялото нещо се повтаряше.
По средата на песента Лус беше задъхана и се кикотеше, когато спря пред новия си партньор. Внезапно изпита чувството, че краката й са заседнали в калта.
Той беше висок и строен, носеше маска с леопардови шарки. За Лусинда тези шарки бяха екзотични – в гората около нейния град нямаше леопарди. Това определено беше най–елегантната маска, която беше видяла на тази забава. Мъжът протегна ръце в ръкавици и когато Лус предпазливо пъхна своите вътре, хватката му беше здрава, почти собственическа. Зад дупките около очите на леопарда се появи меко сияние, когато изумрудено зелени ириси се приковаха върху нейните.
Звездите още крият бъдещи събития
– Добър вечер, лейди. Колко гъвкаво танцувате. Като ангел.
Устните на Лус се разтвориха, за да отговори, но гласът й заседна в гърлото.
Защо трябваше Кам да се промъкне неканен на тази забава?
– Добър вечер, сър отвърна Лус с потрепване в гласа. От всички тези танци лицето й беше пламнало и поруменяло и плитките й се бяха разхлабили, а единият ръкав на роклята се беше смъкнал от рамото й. Можеше да почувства погледа на Кам върху голата си кожа. Посегна да си оправи ръкава, но облечената му в ръкавица ръка легна напряко върху нейната, за да я спре.