Майлс още протягаше ръка, взирайки се в Шелби, сякаш нямаше представа колко наситено сини бяха очите му. Тя си пое дълбоко дъх и плъзна длан в неговата. Той стисна леко ръката й и двамата поеха бавно към града.
Чудатият панаир
Мирната околност я нямаше вече. Вместо това, точно пред градските порти, кипеше бурно оживление, на широката зелена поляна – която сега, през зимата, беше по–скоро кафеникаво–сива – от двете страни на пътя, който водеше към високите черни градски стени, бяха разпънати импровизирани шатри. Шатрите явно бяха част от временен декор, като на едноседмичен фестивал или нещо подобно. Щастливото безредие на хората, които се суетяха наоколо, малко напомни на Шелби за Бонару, откъдето беше виждала снимки в Интернет. Тя оглеждаше изучаващо облеклото на хората – очевидно забрадката си беше съвсем на място. Не мислеше, че двамата с Майлс се набиват твърде много на очи.
Присъединиха се към тълпата, която минаваше през портите, и последваха потока от хора, който изглежда се движеше само в една посока: към пазара на централния площад. Пред тях се издигаха кулички – част от величествен замък близо до външния край на градските стени. Най–важното място на площада беше скромна, но привлекателно изглеждаща църква в ранно готически стил (Шелби разпозна издължените кули). Лабиринт от тесни сиви улици и алеи се разклоняваше от пазарния площад, който беше претъпкан, шумен, вонящ и оживен, от онези места, където отиваш, за да намериш всичко и всички.
– Лен! Два топа за десет пенса!
– Поставки за свещи! Уникални и неповторими!
– Ечемичена бира! Прясна ечемичена бира!
Шелби и Майлс трябваше да отскочат от пътя, за да не се блъснат в якия набит монах, който тикаше двуколка с глинени кани ечемичена бира. Загледаха се в широкия му гръб в сиво расо, докато той си пробиваше път през претъпкания пазар. Шелби понечи да го последва, само за да си даде малко пространство, но миг по–късно смрадливото множество от бъбрещи граждани запълни пролуката.
Беше почти невъзможно да направиш дори крачка, без да се блъснеш в някого.
На площада имаше толкова много хора – хора, които се пазаряха, клюкарстваха, пляскаха децата през крадливите ръце, за да не посягат към ябълките, – че никой не обръщаше и капчица внимание на Шелби и Майлс.
– Как изобщо ще намерим някой познат в тази помийна яма? – Шелби се хвана здраво за ръката на Майлс, когато десети пореден човек я настъпи по крака. Това беше по–ужасно и от онзи концерт на „Грийн Дей“ в Оукланд, където Шелби си натърти две ребра по време на онзи танц в кръг, когато всички се блъскаха един в друг.
Майлс изпружи врат:
– Не знам. Може би всеки познава всички останали? Беше по–висок от повечето граждани, затова за него положението не беше толкова лошо.
Той разполагаше с чист въздух и ясна видимост, но тя чувстваше как я обзема пристъп на клаустрофобия: Почувства как издайническата гореща руменина пропълзява по бузите й. Трескаво задърпа високата яка на роклята си, чувайки как няколко шева се разпраха.
– Как дишат хората в тези дрехи?
– Вдишваш през носа и издишваш през устата – инструктира я Майлс, демонстрирайки собствения си съвет за секунда, преди вонята да го принуди да сбърчи нос. – Ъъ. Виж, ей там има кладенец. Какво ще кажеш да пийнем?
– Вероятно ще пипнем холера – промърмори Шелби, но той вече тръгваше, дърпайки я зад себе си.
Провряха се под провиснало въже за простиране, натежало от влажни домашнотъкани дрехи, прекрачиха през малка групичка мършави, недоволно къткащи черни петли, и се промушиха покрай двама червенокоси братя, които продаваха круши на сергия, преди накрая да стигнат до кладенеца. Беше архаично съоръжение – пръстен от камъни около дупка, с дървен триножник върху отвора. Покрита с мъх кофа се поклащаше от примитивна макара.
След няколко секунди Шелби отново можеше да диша.
– Хората пият от това нещо?
Сега можа да види, че макар пазарът да заемаше по–голямата част от открития площад, той не беше единствената забележителност в града. Група средновековни манекени, пременени в брезентови одежди, бяха курдисани от едната страна на кладенеца. Млади момчета се упражняваха да въртят дървени мечове, нападайки първообразите на учебни чучела, като упражняващи се рицари. Пътуващи музиканти вървяха бавно в покрайнините на пазара и пееха странно красиви песни. Дори кладенецът беше малка забележителност сам по себе си.