а утрешното — утре.
Спестя ли днес за после,
спестеното умира.
Не дам ли утрешното,
и то ще се стопи,
като снежинка бяла,
попаднала на длан.
Не бой се! — Аз съм извор.
Допри уста и пий.
Неглътната глътка
потъва вдън земята,
отдето е дошла.
Не бой се! — Аз съм извор,
наситил много устни
и пак останал чист.
Защото всяка глътка,
бе нова и единствена.
Ще се раздам до капка!
А някога, пресъхна ли,
оттук ще си отида,
спокоен като вечност.