Охраната му го чакаше при входната врата. Той им махна и тръгна по улицата в средата на карето, което бяха сформирали.
— Успешно ли мина? — попита Гренти през рамо.
— Не беше зле — измърмори Фалоу, като се надяваше по този начин да го откаже от по-нататъшни разговори.
„Приятели ли искаш, или пари?“, беше казал веднъж Курикан и тази фраза беше заседнала в главата на Фалоу.
За съжаление, Гренти изобщо нямаше намерение да се отказва.
— Направо при Курикан ли отиваме?
— Да — отвърна Фалоу толкова рязко, колкото успя.
Но Гренти обичаше да си чеше езика. В края на краищата повечето главорези го обичат. Вероятно защото през повечето време не правят нищо.
— Ама хубава къщичка си има Курикан, а? Как се наричат тези колони пред нея?
— Пиластри — изгрухтя един от другите главорези.
— Не, не, знам какво са пиластрите, не. Имам предвид как се нарича точно този архитектурен стил, с лозовите листа отгоре?
— Рустика?
— Не, не, това е каменоделската работа, всичко е изсечено с длето, аз говоря за общия дизайн… Стой.
За миг Фалоу почувства облекчение заради прекъсването. След това се притесни. Отпред в мъглата се появи фигура. Направо я изпълни цялата. Досега всички просяци, пияндета и всякакви отрепки просто се отместваха от пътя им, като почва пред плуг. Този не помръдваше. Високо копеле, почти колкото най-високия охранител на Фалоу, с бял плащ и качулка. Е, вече не беше съвсем бял. Нищо в Сипани не остава бяло дълго време. Плащът беше посивял, с влажни черни пръски по подгъва.
— Махнете се от пътя — каза той.
— Махай се от шибания път! — изрева Гренти.
— Ти ли си Фалоу?
Човекът свали качулката си.
— Това е жена — каза Гренти.
И наистина беше жена, с дебела, мускулеста шия, ъгловата челюст и късо подстригана рижа коса.
— Аз съм Джавра — рече тя, повдигна брадичката си и им се усмихна. — Лъвицата от Хоскоп.
— Може да не е наред с главата — рече Гренти.
— Избягала е от лудницата малко по-нататък.
— Веднъж избягах от лудница — каза жената. Имаше странен акцент, който Фалоу не можеше да определи. — Е… всъщност беше затвор за магьосници. Но някои от тях бяха полудели. Разликата е съвсем недоловима, разбира се — повечето магьосници са най-малкото ексцентрични. Всъщност това няма значение. У теб има нещо, което ми трябва.
— Така ли? — рече Фалоу и се опита да се усмихне.
Вече не се притесняваше толкова. Първо, тя беше жена, и второ, очевидно беше куку.
— Не знам как да те убедя, защото не умея да говоря сладко. Това ми е отдавнашен недостатък. Но за всички ще е най-добре, ако ми го дадеш доброволно.
— Ще ти дам аз нещо доброволно — каза Фалоу и останалите се разхилиха.
Но не и жената.
— Това е пакет, увит в кожа, около… — Тя вдигна едната си голяма ръка с разперени палец и показалец. — Пет пъти по-дълъг от чепа ти.
Щом знаеше за пакета, това беше проблем. А и на Фалоу не му харесваше да се шегуват с чепа му, на който не помагаха никакви мазила. Той престана да се усмихва.
— Убийте я.
Тя блъсна Гренти в областта на гърдите или може би го удари, всичко беше размазано. Очите му се опулиха, той издаде странен звук и застина, извадил меча си наполовина. Целият трепереше.
Вторият охранител — мъж от Съюза, голям колкото къща — замахна с боздугана си към нея, но закачи само плаща ѝ. Миг по-късно се разнесе вик на изненада и той прелетя с краката нагоре през улицата и се вряза в стената. Безчувственото му тяло се свлече на земята под дъжд от прах и върху него се посипаха парчета мазилка и натрошени тухли.
Третият охранител — осприец с чевръсти пръсти — хвана метателния си нож, но преди да успее да го хвърли, във въздуха профуча боздуган и отскочи от главата му. Той се просна без звук с разперени ръце.
— Наричат се антирийски колони.
Жената опря показалец в челото на Гренти и леко го бутна. Той падна на земята и остана да лежи в мръсотията, все така вдървен, все така треперещ, все така оцъклен и взиращ се в нищото.
— Това беше с едната ръка. — Тя вдигна другия си огромен юмрук и отнякъде беше извадила прибран в ножница меч, по чиято дръжка проблясваше злато. — Сега ще извадя този меч, изкован в древните времена от метала на паднала звезда. Само шестима души са оживели, след като са видели острието му. То ще ви се стори невероятно прекрасно. А след това ще ви убия с него.
Последният охранител размени бърз поглед с Фалоу, после хвърли брадвата си и побягна.