— Къде отиде той?
— Мисля, че натам!
— Проклетите фойерверки ми изгориха ръката! Зле съм обгорял, да знаеш?
— Пакетът ми!
— Хайде де, хайде — промърмори тя. Ако тези идиоти я хванеха, това щеше да е един от най-срамните моменти в кариерата ѝ. Щеше да го бие, разбира се, онзи случай, когато се беше заклещила и бе увиснала по средата на стената на щаба на търговците на тъкани в Адуа, облечена в сватбена рокля и с цветя в косата, но без долно бельо и с нарастваща тълпа от зяпачи отдолу, но все пак… — Хайде де, хайде…
И ето че от другата страна се чу монотонно пеене и тя се усмихна. Сестрите винаги идваха навреме. Сега чу и звуците от стъпките им, равномерното потропване, което заглушаваше виковете на пазачите на Помбрин и воя на някаква жена, временно оглушена от фойерверките. Звуците от вървенето и песента се чуваха все по-силно и процесията мина покрай градината. Всички жени бяха облечени в бяло, всичките носеха качулки и стискаха запалените свещи пред себе си. В мрака изглеждаха призрачно и се движеха в унисон.
— Каква съм жрица — прошепна Шев под носа си, измъкна се от градината и си проправи път към средата на процесията.
Наклони свещта си наляво, така че фитилът ѝ да докосне фитила на съседката. Жената се намръщи и Шев ѝ намигна в отговор.
— Ще дадете ли огънче на момичето?
Фитилът се запали с пращене, тя влезе в крачка и добави своето радостно пеене към напевите. Продължиха по улица „Калдиче“ и по Финтинския мост, и по целия път маскираните веселбари се разстъпваха с уважение пред тях. Заведението на Помбрин, пазачите му, които продължаваха да я търсят, яростните викове на двамата свирепо спорещи северняци — всичко постепенно се разтвори в мъглата зад гърба ѝ.
В тъмнината тя се вмъкна тихо през отворения си прозорец, покрай поклащащите се завеси и заобиколи удобния си стол. В него спеше Карколф, кичур златиста коса потрепваше от дишането ѝ. Със затворени очи и отпуснато лице тя изглеждаше млада, без обичайната си презрителна усмивка, която беше нейният отговор на всичко. Млада и много красива. Благословена да е модата на тесните панталони! Нежните косъмчета по бузите ѝ проблясваха леко под слабата светлина на свещта и Шев почувства, че иска да протегне ръка, да притисне длан към лицето ѝ, да погали устните ѝ с палеца си…
Но въпреки че обичаше опасностите, това беше твърде рисковано. Така че вместо това викна:
— Бау!
Карколф подскочи като ужилена, блъсна се в масата, като едва не падна, и се огледа с ококорени очи.
— По дяволите — промърмори тя и въздъхна треперливо. — Трябваше ли да правиш така?
— Дали трябваше? Не.
Карколф притисна ръка към гърдите си.
— Мисля, че заради теб са се разкъсали шевовете.
— Скъпа, ти си невероятна. — Шев съблече робата през главата си и я захвърли. — Той едва ти разряза кожата.
— Загубата на доброто ти мнение ме наранява по-дълбоко от всяко острие.
Шев разкопча колана, на който висяха взломаджийските ѝ инструменти, разкопча катераческите си наколенки и започна да съблича черните си дрехи така, сякаш изобщо не я интересуваше дали Карколф я гледа, или не. Но забеляза с известно задоволство, че едва когато си облече чиста рокля, Карколф заговори отново и гласът ѝ прозвуча леко дрезгаво.
— И така?
— И така какво?
— Винаги съм си мечтала една от Белите сестри да се съблече пред мен, но всъщност се чудех дали си намерила…
Шев ѝ подхвърли пакета и Карколф го сграбчи сръчно във въздуха.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб.
Карколф почувства леко замайване от облекчението и от възбудата. Винаги бе имала слабост към опасните жени.
По дяволите, наистина се превръщаше в баща си…
— Права беше — каза Шев и се тръсна в стола, в който преди малко беше уплашила Карколф. — Беше у Помбрин.
— Знаех си, по дяволите! Тоя подлизурко! Напоследък е толкова трудно да се намери добър заменим двойник.
— Като че ли можеш да се довериш на някого.
— Въпреки това. Лошо няма, нали?
Карколф повдигна ризата си и внимателно пъхна пакета в горната от двете си поясни чантички.
Сега беше ред на Шев да гледа, като се преструва, че не гледа и си налива чаша вино.
— Какво има в пакета? — попита тя.
— По-безопасно е да не знаеш.
— Нямаш никаква представа, нали?
— Имам заповед да не поглеждам — наложи се да си признае Карколф.
— И не ти ли беше любопитно? Имам предвид, че на мен колкото по-строго ми забраняват да гледам, толкова повече ми се иска.
Шев се наведе напред, тъмните ѝ очи проблеснаха очарователно и за миг Карколф си представи картината как двете се търкалят по килима и през смях разкъсват заедно пакета.