С усилие я прогони от съзнанието си.
— Крадецът може да полюбопитства. Куриерът не може.
— А ти можеш ли да си още по-надута?
— Ще трябва да положа усилия.
Шев отпи от виното си.
— Добре, пакетът все пак си е твой.
— Не, не е. Точно в това е работата.
— Мисля, че те харесвах повече, когато беше престъпничка.
— Лъжеш. Просто ти доставя удоволствие възможността да ме развращаваш.
— И това е вярно. — Шев се размърда на стола така, че дългите ѝ загорели крака да се покажат изпод подгъва на роклята. — Защо не останеш за известно време? — Единият ѝ крак докосна глезена на Карколф, плъзна се бавно нагоре към вътрешната страна на бедрото ѝ, след което се върна надолу. — И да бъдеш развратена?
Карколф въздъхна почти болезнено.
— Проклятие, колко ми се иска. — Чак се изненада от силата на чувствата си; гърлото я стегна и за миг едва не се задуши. За миг бе готова да захвърли пакета през прозореца, да се отпусне пред стола, да улови Шев за ръката и да ѝ разкаже истории, които не бе разказвала на никого, от времето, когато беше още малко момиче. За един кратък миг. Но после отново се превърна в Карколф, отстъпи рязко настрани и кракът на Шев падна на пода. — Но ти знаеш как стоят нещата в моя бизнес. Трябва да хвана отлива.
И тя грабна новото си палто и се обърна с гръб, докато го обличаше, за да си даде време да се отърве от всички намеци за сълзи.
— Имаш нужда от почивка.
— Това си го казвам всеки път и всеки път когато приключа работата, установявам, че ми е… нервно. — Карколф въздъхна, докато закопчаваше копчетата. — Просто не съм създадена за спокойствие.
— Хм.
— Хайде да не се преструваме, че и ти не си такава.
— Хайде. Самата аз възнамерявах да се преместя. Може би в Адуа или обратно на юг…
— Предпочитам да останеш тук. — Карколф разбра, че е произнесла това на глас, и се опита да го омаловажи с безгрижно махване на ръката. — Кой друг ще ме измъква от неприятностите, когато минавам оттук? Ти си единствената в целия проклет град, на която мога да се доверя.
Това, разбира се, беше абсолютна лъжа, тя изобщо не вярваше на Шев. Добрият куриер не се доверява на никого, а Карколф беше най-добрата. Но се чувстваше много по-удобно с лъжите, отколкото с истината.
По усмивката на Шев видя, че тя прекрасно разбира всичко.
— Колко мило. — Карколф се обърна да си върви, но тя я хвана здраво за китката. — Парите ми?
— Колко съм глупава.
Карколф ѝ подаде кесията.
Без дори да поглежда вътре, Шев каза:
— И останалото.
Карколф отново въздъхна и хвърли на леглото другата кесия; монетите се разпиляха по чаршафа и проблесна злато.
— Щеше да се разстроиш, ако не бях опитала.
— Колко трогателно, че се грижиш за нежните ми чувства. Смея ли да се надявам, че ще те видя следващия път, когато минеш оттук? — попита тя, когато Карколф сложи ръката си върху бравата.
— Броя минутите.
Повече от всичко на света ѝ се искаше да я целуне, но не знаеше дали ще успее да се ограничи само с една целувка. Така че колкото и да я болеше, тя се примири само с въздушна целувка и затвори вратата зад себе си. Мина бързо през сенчестия двор и излезе през тежката порта на улицата с надеждата, че ще мине известно време, преди Шев да погледне отблизо монетите в първата кесия. Може би това щеше да повлече след себе си космическото наказание, но си заслужаваше дори само заради мисълта за изражението на лицето ѝ.
Денят беше пълно фиаско, но предполагаше, че можеше и да е по-зле. Все още имаше време да стигне до кораба, преди да са изпуснали отлива. Карколф вдигна качулката си, като се мръщеше на болката в наскоро зашитата драскотина, на абсолютно неразумната рана и на проклетите конци, след което закрачи в мъгливата нощ нито твърде бързо, нито твърде бавно, без да бие на очи.
По дяволите, колко мразеше Сипани.
Да създадеш чудовище
— Какво е това мир, татко?
Бетод примигна надолу към по-големия си син. Единайсетгодишен, Скейл почти не беше живял в мир през живота си. Може би само в кратки моменти. Съзрени през кървава мъгла. Докато се напрягаше, за да намери отговор, Бетод осъзна, че и той самият вече почти не си спомняше какво е усещането от мира.
Колко дълго вече живееше в страх?
Той клекна пред Скейл и си спомни как неговият баща кляка пред него, изкривил лице заради болестта си и изглеждащ твърде стар за годините си.
— Някои хора биха разрушили нещо само защото могат — беше прошепнал той. — Но един водач трябва да прибягва до войната само в краен случай. Когато започваш война, ти вече си загубил.