Въпреки всичките си победи, всичките преодолени неблагоприятни обстоятелства и враговете, повалени в калта, събраните откупи и завладените земи, Бетод губеше от години. Сега виждаше това.
— Мирът — каза той — е, когато цялата вражда е прекратена, кръвните дългове са платени и всеки е доволен от нещата такива, каквито са. Или поне горе-долу доволен. Мирът е, когато… когато никой не се бие повече.
Скейл намръщено се замисли върху думите му. Бетод го обичаше, разбира се, но дори той трябваше да признае, че момчето не е от схватливите.
— Тогава… кой печели?
— Всеки — каза Калдер.
Бетод повдигна вежди. По-малкият му син, за разлика от големия, беше доста съобразителен.
— Точно така. Мирът означава, че всички печелят.
— Но Гърмящия се е заклел, че няма да има мир, докато не умреш — каза Скейл.
— Така е. Но Гърмящия е от онези, които бързат да се закълнат. Ако им се даде повечко време, може да размислят. Особено ако държа сина му окован в подземието.
— Ти ли го държиш? — сопна се Урси от ъгъла и спря да разресва косата си за миг, колкото да го стрелне с поглед. — Мислех, че той е затворник на Деветопръстия?
— Деветопръстия ще ми го даде — подхвърли Бетод нехайно към жена си, сякаш това беше по-скоро нещо, което ще стане с щракване на пръстите му, отколкото изпитание, за което трябва да събере смелост.
Що за главатар е този, който се бои да поиска услуга от първенеца си?
— Заповядай му да го направи. — Мъжките думи прозвучаха странно с пискливия детски глас на Калдер. — Накарай го да го направи.
— Не мога да му заповядам това. Синът на Гърмящия е затворник на Деветопръстия. Пленен е в битка и именитите воини си имат своите обичаи. — Да не говорим, че Бетод не беше никак сигурен, че Деветопръстия ще се подчини, или какво трябва да направи, ако онзи откаже — дори мисълта за това го ужасяваше. — Има си правила.
— Правилата са за подчинените — каза Калдер.
— Правилата трябва да бъдат за всички, и най-вече за водачите. Без правила всеки човек остава сам за себе си, с онова, което може да забърше от света с едната ръка и да сграбчи с другата. Хаос.
Калдер кимна.
— Разбирам.
И Бетод знаеше, че той наистина разбира. Двамата му синове си приличаха толкова малко. Скейл — здравеняк, русокос и побойник. Калдер — слаб, тъмнокос и интригант. И двамата толкова силно приличаха на майка си, че Бетод понякога се чудеше дали в тях има нещо от самия него.
— Какво ще правим при мир? — попита Скейл.
— Ще строим. — Бетод се усмихна, като се замисли за плановете си, които беше обмислял толкова много, че му изглеждаха като неща, които вече са се случили. — Ще пратим хората обратно по земите им, обратно при занаятите им, обратно при семействата им навреме за прибирането на реколтата. А после ще ги накараме да плащат данъци.
— Данъци?
— Те са южняшка измишльотина — каза Калдер. — Пари.
— Всеки човек дава на своя главатар част от това, което има — каза Бетод. — И ние ще използваме тези пари, за да прочистим горите, да копаем мини и да изградим стени около градовете си. После ще построим голям път от Карлеон до Уфрит.
— Път? — промърмори Скейл, неспособен да види очарованието на свързаните помежду си земи.
— Хората ще могат да пътуват двойно по-бързо по него — отсече Калдер, който започваше да губи търпение.
— Воюващите хора? — попита Скейл обнадеждено.
— Ако е необходимо — каза Бетод. — Но също каруци и стоки, добитък и послания. — Той посочи към прозореца, ярък в тъмнината, сякаш те всичките можеха да зърнат по-доброто бъдеще през него. — Този път ще бъде гръбнакът на нацията, която ще изградим. Този път ще сплоти Севера. Аз може и да съм печелил битки, но този път е нещото, с което ще бъда запомнен. Този път ще промени света.
— Как можеш да промениш света с един път? — попита Скейл.
— Ти си идиот — каза Калдер.
Скейл го цапардоса отстрани по главата и го повали, като по този начин му демонстрира недостатъците на това да си много умен. Бетод чу ахването на Урси, цапардоса Скейл по главата по същия начин и го повали, като по този начин му демонстрира недостатъците на грубата сила. Грозна картина, разигравана често между тях четиримата.
— Ставайте и двамата — отсече Бетод.
Калдер стоеше и поглеждаше мрачно брат си, притиснал едната си ръка към окървавената си уста, а Скейл отвръщаше на погледите му, с ръка върху своята уста. Бетод ги хвана здраво за ръцете и ги придърпа един към друг.
— Ние сме семейство — каза той. — Ако не се държим винаги един за друг, кой ще го направи? Скейл, един ден ти ще си главатар. Трябва да контролираш избухливостта си. Калдер, един ден ти ще бъдеш дясна ръка на брат си и първи съветник, най-довереното му лице. Трябва да контролираш езика си. Двамата заедно сте наследили всичко най-добро от мен и много още. Двамата заедно можете да направите клана ни най-великия в целия Север. А сами сте нищо. Запомнете това.