— Да, татко — промърмори Калдер.
— Да, татко — изгрухтя Скейл.
— А сега се махайте и ако чуя за други побоища, нека да бъде, когато вие двамата заедно набиете някого. — Той стоеше с ръце на хълбоците си, докато те се тътреха към изхода и изскочиха в коридора, като хлопнаха вратата след себе си. — Едва успявам да запазя мира между синовете си — промърмори той, поклащайки глава. — Как бих могъл да го постигна между главатарите на Севера?
— Да се надяваме, че главатарите на Севера ще се държат повече като зрели хора — каза Урси и роклята ѝ зашумоля по пода, когато тя се приближи отзад към него и плъзна нежно дланите си по ребрата му, за да го прегърне.
Бетод изсумтя, докато притискаше ръцете ѝ към сърцето си.
— Боя се, че това е прибързана надежда. Те харесват великите воини на Севера, а от великите воини рядко се получават велики водачи. Мъжете без страх са мъже без въображение. Мъже, които използват главите си, за да прегазват всичко наред, а не за да мислят. Тук възхваляват злобните, надменните, гневните мъже, а за водачи избират най-наивните от тълпата.
— В теб намериха вожд от съвсем друг тип.
— Накарах ги да се вслушат. Накарах Гърмящия да се вслуша. И Деветопръстия ще накарам. — Макар че Бетод не беше съвсем сигурен дали се опитва да убеди жена си, или самия себе си. — Той може да бъде доста благоразумен.
— Някога може и да е бил. — Дъхът на Урси го гъделичкаше по врата, докато говореше в ухото му. — Но Деветопръстия се опиянява от кръвта. Гордее се с убийствата си. С всеки изминал ден ти е все по-малко приятел, все по-малко можеш да му се доверяваш, животинското у него все повече надделява над човешкото. С всеки ден той е все по-малко Логън и все повече Кървавия девет.
Бетод се намръщи. Знаеше, че тя има право.
— В някои дни е доста спокоен.
— А останалите? Миналата седмица той избил цяла кошара с овце, знаеш ли това?
Мръщенето на Бетод премина в гримаса.
— Чух.
— Защото блеенето им го дразнело, казва. Избил ги с голи ръце, една по една, с такова хладнокръвно спокойствие, че останалите овце дори не се размърдали.
— Чух.
— А когато овчарското куче го залаяло, той му строшил главата, а после го намерили да похърква между труповете. Той е изтъкан от смърт и носи смърт със себе си, където и да отиде. Плаши ме.
Бетод се обърна в прегръдките ѝ, погледна я и нежно положи длан на бузата ѝ.
— Никога не бива да се страхуваш. Не и ти.
Макар мъртвите да бяха свидетели, че самият той беше уплашен. Колко дълго бе живял в страх?
Урси притисна ръка към неговата.
— Не ме е страх от него. Страх ме е от проблемите, които може да ти донесе. Ще ти донесе. — Тя го погледна в очите и гласът ѝ се снижи до шепот. — Знаеш, че съм права. Ами ако успееш да съшиеш мира? Деветопръстия не е меч, който можеш да окачиш над камината и за който да разказваш истории след вечеря. Той е Кървавия девет. Ако престанеш да му осигуряваш сражения, мислиш ли, че ще спре да се бие? Не! Ще започне сам да ги намира, и то с онези, които са му най-близко. Той си е такъв. Рано или късно, ще намери повод да се сбие с теб.
— Но аз съм му длъжник — промърмори Бетод. — Без него никога…
— Големия изравнител плаща всички дългове — рече Урси.
— Има си правила.
Но гласът му вече беше слаб, толкова слаб, че той повече не можеше да гледа в тъмните ѝ очи.
— Не забравяй да кажеш това на децата — прошепна тя. — Но на нас ни е позната и другата страна. Има само преценки кое е по-добре, кое е по-зле.
— Ще поговоря с него — повтори той и осъзна колко слабо прозвуча това дори в собствените му уши. Бетод се изтръгна от обятията ѝ и се приближи до прозореца. — Той ще ми отстъпи сина на Гърмящия. Ще разбере, че така е правилно. Трябва да разбере. — Бетод опря юмруци в перваза на прозореца и наведе глава. — В името на мъртвите, наистина ми дойде до гуша. Дойде ми до гуша от всичката тази кръв.
Тя отново се приближи до него и започна да разтрива раменете и шията му, и докосването ѝ го накара да въздъхне облекчено.
— Никога не си търсил кръв.
Думите ѝ го накараха да се засмее, макар в смеха му да имаше малко радост.
— Търсех я. Исках я. Но не толкова много. Дори не си представях, че ще бъде толкова много. Но това е проблемът с кръвта. Раните се отварят толкова лесно, а се затварят толкова трудно. А аз с готовност ги отварях. Имах нужда от мъж, който да се бие за мен. Имах нужда от мъж, който няма да се спира пред нищо. Имах нужда от чудовище.