В обсега на ръката си Деветопръстия беше майстор.
Жената се изправи и мина покрай Бетод, като пътьом грабна дрехите си, без да си прави труда да ги облича. Мъртвите знаеха, че изпитваше облекчение. Бетод трябваше само да поговори с Деветопръстия, а вече усещаше слабост в червата. Страх го беше дори да си представи какво ли е да се чукаш с него. Хвърли един последен, изпълнен с копнеж поглед към дневната светлина и пусна платнището, като остана в тъмното насаме със стария си другар. Със стария си враг.
Деветопръстия се претърколи по гръб върху мазните кожи, като го направи съвсем небрежно, сякаш беше съвсем сам, разпери ръце и крака настрани, а полунадървения му член клюмна настрани.
— Нищо не може да се сравни с чукането по обед, нали? — попита той покрива на палатката.
— Какво?
Бетод се гордееше с това, че никога не можеха да го изненадат. Но напоследък самото присъствие на Деветопръстия като че ли го изваждаше от равновесие.
— Чукане. — Той се надигна на лакът. — Ти чукаш ли се, главатарю?
— Аз правя планове.
Деветопръстия сбърчи нос.
— Ами мирише ми на чукане.
— От тебе идва.
— Аха. — Деветопръстия подуши едната си мишница и повдигна едната си покрита с белези вежда в знак на съгласие. — Ами трябва да се чукаш. Следобед. По всяко време. Изглеждаш ми притеснен.
— Притеснявам се, защото половината Север ме иска мъртъв.
Логън се ухили.
— Мен целият Север ме иска мъртъв. Да ме виждаш да се мръщя? Ако трябва да кажеш нещо за Логън Деветопръстия, кажи, че той вижда във всичко положителната му страна. — Бетод скръцна със зъби. Ако кажеше тази фраза още веднъж, щеше да му е за пръв път. — Жена ти също изглеждаше притеснена, когато я видях онзи ден. Вчера ли беше? Предишния ден? Бракът няма да доведе до нищо без чукане, нали? Това е целта на цялото упражнение.
Бетод не знаеше какво да каже. Миризмата в помещението му бъркаше в мозъка.
— Сега за брачните дела ли ще ме поучаваш? Ти?
— Мъдростта си е мъдрост, не е ли така? Независимо кой я изрича. Имам предвид, че ако мъжът трябва да е или чукач, или боец, аз съм повече боец. Ако трябва да кажеш нещо за Логън Деветопръстия, кажи, че той е боец, но чукането просто успокоява всички…
— Гърмящия идва — прекъсна го Бетод.
— Тук?
— Да.
Деветопръстия се намръщи.
— Може би трябва да се облека.
— Добра идея.
Но за съжаление, не го направи. Логън вдигна колене към лицето си и със скоростта на змия скочи на крака с едно бързо движение, изпъна тялото си, протегна ръце и размърда пръстите си. В неговия случай деветте пръста и чуканчето.
Бетод преглътна. Можеше да се закълне, че копелето ставаше все по-грамадно. Той не беше дребен, но Деветопръстия се извисяваше на цяла глава и половина над него, ексцентрична маса от белези, мускули и жили, като машина, създадена за убийства, чиито изобретатели изобщо не се бяха интересували от външния ѝ вид. Излъчваше само гордост, омраза и презрение към света и всичко в него. Презрение към Бетод, който би трябвало да е неговият вожд.
Бетод отново се зачуди дали не трябваше да постъпи така, както иска Урси? Да убие Деветопръстия. Размишляваше върху това още от Хеонан, когато, въпреки заповедите му, Логън се беше изкатерил на скалите и беше пролял кръвта на планинците. Докато безразсъдните глупаци приветстваха смелостта му и съчиняваха глупави песнички за уменията му, Бетод прехвърляше през ума си различни варианти как да убие кръвожадния идиот. Кого да изпрати да го направи и кога. Нож в нощта, колко сложно може да е? Да премахне лудото псе, преди да е захапало здраво ръката на стопанина си. Или да е отхапало главата му.
И все пак… и все пак… те бяха приятели, нали? Бетод му беше длъжник, нали? Има си правила, нали? Баща му винаги бе казвал: „Мъжът трябва да си плаща дълговете!“.
Освен това непрекъснато го гризеше едно съмнение. Ами ако нещо се обърка? Ами ако Кървавия девет оцелее и тръгне да си отмъщава?
— Значи, Гърмящия идва? — Деветопръстия отиде до масата, направена от стара врата, и при всяка крачка топките му пляскаха по голите бедра. — Какво иска този стар негодник?
— Аз му казах да дойде.
Деветопръстия замря с протегната към масата ръка.
— Ти?
На масата имаше стомна с вино и няколко чаши. Имаше и голям нож, колкото половин меч, който лежеше точно до трите протегнати пръста на Логън и острието му проблясваше под оскъдната светлина, която проникваше в палатката.