Залепена за стената от тримата мъже, Шев можа само да вдигне един пръст.
Джавра кимна.
— Няма да забравя тази добрина. У теб ли е мечът ми?
— Меч? — успя да изграчи Шев, след като натискът върху гърлото ѝ леко отслабна, когато собственикът на ръката се обръщаше, за да се ухили подигравателно на новодошлата.
Джавра изсъска през зъби.
— Ще е много опасно, ако попадне в погрешните ръце. Изкован е от метала на паднала звезда.
— Тая е луда — каза Крендал.
— Пълно куку — изгрухтя Ръце в джобовете.
— Лъвицата от Хоскоп — рече Голямото палто и тихо се изкиска.
— Ще трябва да си го открадна обратно — продължаваше да разсъждава тя на глас. — Някой от вас да познава приличен крадец?
Възцари се мълчание, след което Шев отново вдигна пръст.
— Аха! — Джавра повдигна покритата си със засъхнала кръв вежда. — Казано е, че Богинята поставя нужните хора на пътя на всеки от нас. — Тя се намръщи, сякаш едва сега оцени ситуацията. — Тези хора притесняват ли те?
— Малко — прошепна Шев, мръщейки се от тъпата болка, която се беше разпростряла чак до върховете на пръстите ѝ.
— Винаги е по-добре първо да се провери. Никога не се знае какво им харесва на хората. — Джавра бавно разкърши голите си рамене. Те също напомняха на Шев за Изумителния Заракуон, силни като дърво и разделени на стотици малки потреперващи снопчета от мускули. — Ще ви помоля само веднъж да пуснете тъмнокосото момиче на земята и да си тръгнете.
Крендал изсумтя.
— И ако не го направим?
Окото леко се присви.
— Тогава още дълго време, след като сме отишли при Богинята, правнуците на правнуците на онези, които са били свидетели, ще разказват страховити истории за това, как съм ви изпотрошила.
Ръце в джобовете натика ръцете си още по-дълбоко в джобовете.
— Нямаш оръжие — изръмжа той.
Но Джавра само се усмихна.
— Приятелю мой, аз съм оръжието.
Крендал кимна с глава към нея.
— Отървете ме от тая кучка.
Сипаничавия и Голямото палто пуснаха Шев, което си беше същинска благодат, но се насочиха към Джавра, което май не изглеждаше добре. Голямото палто измъкна една палка от палтото си, което си беше чисто разочарование, защото там имаше място за цял двуръчен меч. Сипаничавия завъртя около пръстите си назъбения нож и оплези език, който беше дори по-грозен и от острието.
Джавра просто си стоеше там, опряла ръце на хълбоците си.
— Какво? Писмена покана ли чакате?
Сипаничавия се хвърли към нея, но ножът му не улучи нищо. Тя отскочи с такава бързина, че дори Шев не успя да я проследи, бялата ѝ ръка се стрелна и нанесе кос удар по врата му със звук, който напомняше сеченето на месо със сатър. Той рухна на земята, сякаш изобщо нямаше кости, от устата му започнаха да излизат пяна и гъргорещи звуци, а ножът му излетя от ръката и се преметна няколко пъти по пода като изхвърлена на сушата риба.
Голямото палто я удари странично с палката. Ако беше ударил по някой стълб, щеше да се чуе същият звук. Джавра дори не потрепна. Мускулите на ръката ѝ изпъкнаха, когато заби юмрук в корема му, и той със задъхано изхриптяване се преви надве. Джавра сграбчи косата му в големия си десен юмрук, блъсна главата му в тезгяха на Шев и кръвта му опръска евтините завеси.
— Мамка му — изпъшка Крендал и ръката, с която държеше Шев, започна да омеква.
Джавра погледна към мъжа с пъхнатите дълбоко в джобовете ръце, който стоеше със зяпнала уста.
— Не се стеснявай — каза тя. — Ако имах пишка, и аз щях непрекъснато да си играя с нея.
Той рязко извади ръцете си и метна ножа. Шев зърна блясъка на метала и чу свистенето на острието.
Джавра го улови. Не беше някакво зрелищно представление, каквото правеха жонгльорите в пътуващата трупа. Просто го хвана във въздуха с лекотата, с която човек улавя хвърлена от самия него монета.
— Благодаря — рече тя.
Метна го обратно и ножът се заби с глух звук в бедрото на мъжа. Той нададе вой, запръска слюнки и със залитане се изниза през вратата на улицата.
Мейсън също извади ножа си — чудовищно нещо, което без угризения можеше да се нарече меч. Джавра отново постави ръце на хълбоците си.
— Сигурен ли си, че искаш точно това?
— Не мога да кажа, че искам — отвърна Мейсън и зае бойна поза. — Но не може да стане по друг начин.
— Знам. — Джавра отново разкърши рамене и вдигна големите си празни ръце. — Но винаги си струва да попиташ.
Той скочи към нея, ножът се превърна в размазано петно и тя отскочи от пътя му. Мейсън замахна към нея и тя отново се изплъзна, докато той тежко залитна към вратата, като откъсна завесата от кукичките ѝ. Хвърли се отново към Джавра, за да нанесе удар, но уцели една от възглавниците и във въздуха се разхвърчаха пера. Ритникът му улучи тезгяха и навсякъде се разлетяха трески, а при поредното му замахване ножът разпра едно от пердетата.