Мъжът от долината, седнал с кръстосани крака, с положен върху коленете меч, сви рамене.
— Може.
— Ние сме малка, стегната групичка, обичаме да го караме по приятелски.
Погледът на Уирън се отмести към мрачното, намръщено лице на Веселяка Йон, после се върна обратно.
— Виждам.
— Като братя сме — каза Брак с широка усмивка на татуираното си лице. — Заедно рискуваме, заедно се храним, заедно делим възнагражденията и от време на време дори заедно се смеем.
— Никога не съм се разбирал с братята ми — каза Уирън.
Прекрасна изсумтя.
— Е, не си ли късметлия, момче? Получил си втори шанс в любящо семейство. Ако оцелееш достатъчно дълго, ще научиш какво е да се живее в него.
Сянката на Уиръновата качулка се плъзна нагоре и надолу върху лицето му, когато той бавно кимна.
— Човек трябва всеки ден да научава по един нов урок.
— Добър съвет — каза Гушата. — Тогава всички слушайте внимателно. След като Нивга изкара неколцина навън, ще се промъкнем през южната порта. — Той нарисува кръстче в пръстта, за да покаже къде се намира тя. — Две групи, от двете страни на голямата сграда, където се намира нещото. Или поне където би трябвало да се намира. Аз, Йон и Уирън отляво. — Йон отново се изплю, Уирън леко кимна. — Прекрасна, вземи Брак и Скори и минете отдясно.
— Ясно, шефе — каза Прекрасна.
— Всичко е ясно — пропя Брак.
— Тъй, тъй, тъй — рече Скори, което Гушата прие за съгласие.
Посочи всеки един от тях с изгризания си до живеца нокът.
— И се дръжте прилично, ясно ли е? Бъдете тихи като пролетен ветрец. И този път никакво спъване в гърнетата, а? Брак?
— Ще си гледам в краката, шефе.
— Добре.
— Имаме ли резервен план? — попита Прекрасна. — В случай че стане невъзможното и нещата не се получат точно според схемата?
— Обичайният. Грабваме нещото, ако можем, и си плюем на петите. Ти.
Гушата погледна към Робин.
На него очите му станаха като палачинки.
— Какво аз?
— Стой тук и пази багажа. — Робин въздъхна с облекчение и Гушата усети как свива устни в гримаса. Не обвиняваше този мъж, че е проклет страхливец. Такива бяха повечето мъже, сред тях и самият той. Но го обвиняваше за това, че позволяваше на околните да го забележат. — Само недей да се отпускаш твърде, а? Ако останалите се издъним, тия лисичи шибаняци ще те открият още преди кръвта ни да е изсъхнала и най-вероятно ще ти отрежат топките.
Дишането на Робин спря с хриптене.
— Ще ти отрежат главата — прошепна Нивга с ококорени от страх очи.
— Ще ти изкормят червата и ще ги сготвят — изръмжа Веселяка Йон.
— Ще ти одерат кожата на лицето и ще я носят като маска — прогърмя Брак.
— Ще използват пишката ти вместо лъжица — каза Прекрасна.
За миг всички се замислиха върху това.
— Ясно, значи — рече Гушата. — А сега дайте да се вмъкнем в онази постройка тихо и внимателно, без никой да забележи, и да намерим това нещо. И най-вече… — Тук той ги изгледа сурово, полукръг от омазани с пръст, покрити с белези брадати лица с грейнали очи. Неговият отряд. Неговото семейство. — Никой да не умира, нали? Грабвайте оръжията.
Веднага и без повече мърморене, тъй като работата вече беше започнала, групичката на Гушата се приведе в готовност. Всеки боравеше със снаряжението си изкусно и ловко, като тъкач на стана си, оръжията им бяха толкова елегантни, колкото опърпани бяха дрехите им, и толкова чисти и лъснати, колкото бяха мръсни лицата им. Колани, ремъци и връзки за ботуши се затягаха със свистене, метал стържеше, дрънчеше и звънтеше и над всичко това се носеше тихото напяване на Скори.
Ръцете на Гушата изпълняваха отработените движения, съзнанието му се връщаше назад през годините към други времена, когато беше правил същото, на други места, заобиколен от други лица, много от които отдавна бяха заровени в земята. Неколцина от тях беше погребал със собствените си ръце. Надяваше се никой от сегашните му хора да не умре днес и да се превърне в пръст и избледнели спомени. Провери щита си, кожата обвиваше плътно дръжката му, ремъците бяха здрави. Провери ножа си, резервния си нож и неговата резерва, всичките плътно прибрани в ножниците им. Повечко ножове никога не са излишни, беше му казал някой и това си беше добър съвет, стига да ги скатаеш добре и да не падаш върху тях, за да не се окаже, че собственото ти острие ти е рязнало топките. Всички се приготвяха за задачата, с изключение на Уирън. Той просто наведе глава и вдигна внимателно меча си от дънера, като го държеше за зацапаната кожена ножница под предпазителя; острието беше по-дълго от собствените му дълги крака. След това свали качулката, прекара мръсните си пръсти през сплесканата си коса и продължи да наблюдава останалите, навел леко глава настрани.