Нови чорапи, ето какво му трябваше. Е, първо трябваше да преживее този ден, пък после щеше да се погрижи за чорапите. Може би дори щеше да си вземе онези, боядисаните в червено, които беше видял в Уфрит при последното му ходене там. Всички им се бяха смели тогава. И той, и Йон, и Прекрасна, и горкият мъртъв Джутлан. Присмиваха се на абсурдния им вид. Но пък после си помисли — има някакъв разкош в това, човек да си позволи да си боядиса чорапите — и хвърли един бърз поглед през рамо към фината тъкан. Може пък, след като приключи с тази идиотска задача, да иде и да си купи чифт червени чорапи. Или пък два чифта. Ще ги носи така, че да се подават над ботушите, само за да показва на народа, че е голяма работа. Току-виж започнали да го наричат Кърнден Червените чорапи. Усети се как неволно се усмихва. Червени чорапи, първата стъпка по пътя към саморазрушението, ако изобщо някога…
Вратата на колибата вляво се отвори с поклащане и навън излязоха трима мъже, които се смееха. Онзи най-отпред извърна чорлавата си глава, ухилен до уши, с щръкнали жълти зъби. Погледна право в Гушата, Йон и Уирън, които бяха замръзнали до стената с отворени уста като три деца, хванати да крадат бисквити. Всички се зяпаха един друг.
Гушата усети как времето странно се забави и запълзя, както обикновено се случваше преди кръвопролитие. Достатъчно време за всякакви глупости. Да се зачуди дали онова, което стърчи от ушите им, са пилешки костици. Да преброи пироните, наковани по една от тоягите им. Осем и половина. Достатъчно време, за да си помисли колко е странно, че не мисли за нещо по-полезно. Сякаш беше излязъл извън тялото си и се чудеше какво да направи, макар че сигурно нищо не зависеше от него. А най-странното от всичко беше, че това чувство го връхлиташе все по-често и вече можеше предварително да го разпознае. Онзи застинал момент на слисване, преди светът да се разпадне.
Мамка му. Ето, пак съм тук…
Усети как студен вятър целуна лицето му, когато Уирън описа с меча си огромен кръг. Мъжът, който стоеше най-отпред, дори не успя да приклекне. Плоската страна на острието го удари отстрани по главата, отлепи краката му от земята, превъртя го във въздуха и го запрати върху стената на колибата с главата надолу. Ръката на Гушата сама извади меча му. Уирън се стрелна напред, замахна и заби ефеса на меча в устата на втория мъж и навсякъде се разхвърчаха зъби и парченца от зъби.
Докато мъжът залиташе назад като отсечено дърво, с разперени ръце, третият се опита да вдигне тоягата. Гушата го мушна отстрани, стоманата прониза кожата и плътта с влажен звук и заваляха кървави капки. Мъжът отвори уста и издаде пронизващ писък, потътри се напред и се приведе надве с оцъклени очи. Гушата му разби черепа със силен удар, от който дръжката на меча подскочи в ръката му, и писъкът секна. Тялото се просна на земята и бликналата от разбитата глава кръв плисна по ботушите на Гушата. Май още сега щеше да се сдобие с червени чорапи. Край с надеждите, че няма да има други мъртъвци, дотук и с промъкването като пролетен ветрец.
— Мамка му — каза Гушата.
Времето вече направо летеше. Той се затича и светът се загърчи и заклатушка, изпълнен с разхвърчалата се изпод краката му пръст. Прозвучаха писъци и звънтене на метал, собственото му дишане и биенето на сърцето му гърмяха и бушуваха в ушите му. Хвърли бърз поглед през рамо, видя как Йон отбива с щита си хвърлено копие и с рев посича мъжа. Докато Гушата се обръщаше, незнайно откъде долетя една стрела, заби се в кирпичената стена точно пред него и той едва не падна по задник от изненада. На всичкото отгоре Уирън се блъсна в него отзад, просна го по лице и устата му се напълни с пръст. Когато се изправи с усилие, някакъв мъж се нахвърли върху него — крещящото лице и разветите коси се сляха пред погледа му. Гушата се извъртя и вдигна щита си, но Скори се появи сякаш отникъде и заби ножа си в хълбока на тичащото копеле, което изкрещя и залитна. Гушата отсече половината му глава, острието премина с лекота през костта и се заби в земята, като едва не излетя от юмрука му.
— Напред! — изкрещя той, без да е сигурен на кого, докато се опитваше да издърпа меча си от земята.