— Гуркулите са на много мили от тук. Честно, Уест, винаги се притесняваш за нещо.
— Все някой трябва да…
— Тогава се оплачи на лорд-маршала! — Рюз кимна към Варуз, който седеше почти на ръба на стола си, погълнат от шеметната комбинация от фехтовално майсторство и побой. — Нямам представа какво смяташ, че мога да направя аз. Да изпратя заповед да отпуснат повече храна за конете?
Разнесе се остър пляскащ звук, когато Глокта плесна последния мъж през лицето с плоската страна на меча си и той се завъртя с писък назад, притиснал длан към бузата си.
— Това ли е най-доброто, на което си способен?
Глокта пристъпи напред и изрита силно в задника един от останалите, който се опитваше да се изправи, и го просна отново по лице в прахта за радост на всички. Глокта попиваше овациите, както някое паразитно цвете от джунглата поглъща соковете на своя гостоприемник, покланяше се, усмихваше се, пращаше въздушни целувки и Рюз продължи да пляска силно, докато не го заболяха ръцете.
Какъв негодник беше полковник Глокта. Какъв красив негодник.
Докато тримата му спаринг-партньори се измъкваха с накуцване от заграденото място, преглъщащи със стиснати зъби болката от раните, които скоро щяха да заздравеят, и унижението, което щеше да ги преследва до гроба, Глокта прескочи грациозно оградата, зад която се бяха събрали дамите. Особено внимание обръщаше на лейди Уетерлант — млада, богата, красива, макар и с твърде много помада по лицето, и облечена в натруфена модна рокля въпреки горещината. Наскоро се беше омъжила, но за много по-възрастен мъж, когото политиците от Висшия съвет бяха задържали в Адуа. Говореше се, че напълно задоволявал финансовите ѝ нужди, но иначе изобщо не се интересувал от жените. От друга страна, полковник Глокта беше прословут със своя интерес към жените.
— Мога ли да ви помоля за кърпичката ви? — попита той.
Рюз беше забелязал особения му маниер на говорене, когато се обръщаше към жена, която го интересуваше. Прибавяне на гърлена нотка в гласа. Приближаване на милиметър по-близо, отколкото беше уместно. Пълна концентрация на вниманието, сякаш погледът му беше залепен за жената с лепило. Едва ли беше необходимо да се каже, че щом получеше каквото иска от своето завоевание, нищо, дори самозапалването ѝ, не можеше да го убеди отново да я погледне.
И въпреки това безброй обекти на вниманието му се оставяха да бъдат изпепелени от пламъците на скандала със задъханото пърхане на нощни пеперуди около свещ, неспособни да устоят на изкушението да се превърнат в онази специална жена, която да пресече тенденцията.
Лейди Уетерлант повдигна внимателно оскубаната си вежда.
— Защо не, полковник? — И тя посегна да извади кърпичката от корсажа си. — Аз…
И едновременно с двете си придружителки ахна, когато Глокта, бърз като мълния, я измъкна от пазвата ѝ със затъпеното острие на дългия си меч. Прозрачната тъкан се понесе ефирно във въздуха и като по магия се озова право в протегнатата му ръка.
Едната от дамите издаде грачещ звук. Друга запърха с мигли. Лейди Уетерлант стоеше напълно неподвижно, с широко отворени очи, полуотворена уста, с ръка, замръзнала пред гърдите ѝ. Може би се чудеше дали ако пожелае, полковникът няма да успее със същата лекота да се справи с кукичките и петелките на корсажа ѝ.
Рюз не се и съмняваше, че щеше да се справи.
— Моите благодарности — каза Глокта, докосвайки челото си с ръка.
— Моля, задръжте я — промърмори лейди Уетерлант с леко дрезгав глас. — Приемете я като подарък.
Глокта се усмихна и я пъхна в ризата си, като остави да се вижда една мъничка част от пурпурния плат.
— Ще я държа близо до сърцето ми.
Рюз изсумтя. Като че ли Глокта притежаваше сърце. Полковникът продължи с нисък глас, макар че всички останали го чуваха идеално:
— Или може би ще ви я върна по-късно?
— Когато ви е удобно — прошепна тя и Рюз не можа за пореден път да не се зачуди какво толкова привлекателно имаше във всички онези неща, които очевидно винаги свършват зле.
Глокта вече се беше обърнал към зрителите си и беше разперил ръце, сякаш се канеше да ги притисне в смазваща, властна, нелюбяща прегръдка.
— Има ли сред вас, тромави кучета, някой, който може да изнесе пред гостите ни по-добро представление? — Рюз почувства как му секва дъхът, когато погледът на Глокта срещна неговия. — Какво ще кажеш, Рюз?
Разнесе се повърхностен смях и Рюз се присъедини към него, като се смееше най-силно.
— О, не бих могъл в никакъв случай! — изписука той. — Не ми се иска да ви карам да се чувствате неудобно.
И веднага разбра, че е отишъл твърде далеч. Левият клепач на Глокта леко потрепна.