— Може би ще успеем да се измъкнем с преговори? — предложи с надежда Шев.
Важно беше никога да не губи надежда.
— Шеведая, трябва да приемем вероятността, че тук ще има кръвопролитие.
— Притежаваш изумителна далновидност.
— Когато се започне, ще съм ти много благодарна, ако се погрижиш за стрелеца на балкона, ей там горе?
— Абсолютно — промърмори Шев.
— С останалото вероятно ще се справя аз.
— Колко мило.
В този миг от задната част на кръчмата отекнаха недвусмисленото потропване на тежки ботуши и звънтенето на метал, лицето на Тумнор се изопна още повече и по бузите му се затъркаляха капки пот.
Джавра присви очи.
— И злодеят се разкрива.
— Злодеите са склонни към известно театралничене, нали? — промърмори Шев.
Когато се появи под колебливата светлина на свещите, тя се оказа слаба и много висока. Може би почти толкова висока, колкото Джавра, с късо подстригана черна коса, едната ѝ жилеста ръка беше гола и покрита с татуировки, а другата беше защитена със стоманени пластини. Тя носеше ръкавица, наподобяваща лапа, чиито извити нокти от наточен метал потракваха, докато вървеше. Наситено зелените ѝ очи проблеснаха, когато им се усмихна.
— Много време мина, Джавра.
Джавра изду устни.
— О, заднико на Богинята — рече тя. — Добра среща, Уейлин. Или може би недобра.
— Познаваш ли я? — промърмори Шев.
Джавра потрепна.
— Трябва да призная, че не ми е съвсем непозната. Тя беше Тринайсетата от Петнайсетте.
— Сега съм Десета — каза Уейлин. — След като ти уби Ханама и Бирке.
— Предложих им същия избор, който след малко ще предложа на теб. — Джавра сви рамене. — Те избраха смъртта.
— Ъм… — Шев вдигна един от облечените си в ръкавица пръсти. — Ако може да питам… За какво говорим, по дяволите?
Смарагдовозелените очи на жената се преместиха върху нея.
— Тя не ти ли каза?
— Какво да ми каже?
Джавра потрепери по-силно.
— Онези мои приятелки от храма, за които споменах.
— Храмът в Тонд?
— Да. Не са ми чак такива приятелки.
— Тоест… значи, се отнасят с безразличие към теб? — предположи Шев с надежда.
Изключително важно беше да не губи надежда.
— По-скоро сме врагове — отвърна Джавра.
— Ясно.
— На петнайсетте храмови рицари на Златния орден им е забранено да напускат храма, освен по заповед на Върховната жрица. Под заплаха от смъртно наказание.
— Предполагам, че не си получила разрешение да го напуснеш? — попита Шеведая, докато оглеждаше всички наточени метални предмети в полезрението ѝ.
— Не точно.
— А как?
— Никак.
— Ще заплати с живота си за това — каза Уейлин. — Както и всеки, който я е облекчил.
Тя протегна увенчания си с метален нокът показалец и го заби в главата на Тумнор. Той издаде звук, напомнящ изпускане на газове, и падна по лице, а над отчетливата рана на темето му се появиха кървави мехури.
Шев вдигна ръце с разперени длани.
— Е, мога да ти гарантирам, че не съм ѝ предлагала да я облекча. На мен лично би ми харесало, както и на всяко друго момиче, не бих отказала и нещо повече, но с Джавра? — Тя предпазливо размърда ръката си, за да провери дали механизмът е зареден, с надеждата, че движението ще бъде възприето просто като изразителен жест. — Предполагам, че някой ден сигурно ще ощастливи някой мъж, като го направи свой съпруг, но без да се засяга, тя съвсем не е моят тип. — Шев погледна многозначително Уейлин, която, честно казано, ѝ беше много повече по вкуса, тези нейни очи бяха наистина специални. — Пък и знаеш ли, не искам да се хваля, но аз да тръгна да предлагам? Обикновено на мен ми предлагат повече, отколкото…
— Тя има предвид помощ — каза Джавра.
— А?
— Помощ. Не става дума за секс.
— Аха.
— Убийте ги — каза Уейлин.
Стрелецът вдигна арбалета, светлината затанцува върху заострения връх на стрелата, а от сенките наизскачаха неколцина други главорези, които размахваха неприятно изглеждащи оръжия. Макар че кое оръжие ще изглежда приятно, размишляваше Шев, ако го размахват срещу теб?
Тя врътна китката си и метателният нож се озова в дланта ѝ. За нещастие, пружината беше твърде натегната и оръжието се изстреля право през стиснатите ѝ пръсти и се заби в тавана, като междувременно преряза гладко въжето, което придържаше полилея. Макарите зажужаха и огромното нещо полетя надолу.
Стрелецът натисна с усмивка спусъка на арбалета, който бе насочен право в сърцето на Шев. Един от главорезите вдигна огромна брадва над главата си. В този миг грамадната тежест от дърво, стъкло и восък се стовари върху него и го размаза върху пода. Стрелата от арбалета се заби в полилея миг преди той да падне на земята с оглушителен трясък, като отнесе още двама главорези със себе си и вдигна във въздуха облак от прах, трески и парчета от свещи.