— Мамка му — прошепна зашеметената Шев и продължи да примигва, докато ехото заглъхваше.
Двете с Джавра стояха заедно в средата на потрошения кръгъл полилей абсолютно невредими. Шев нададе триумфален вик, който премина, както обикновено се случваше с всичките ѝ триумфални викове, в изпълнено с ужас гърлено гъргорене, щом оцелелият главорез прескочи отломките на полилея, размахал меча си. Тя отскочи назад, спъна се в масата и падна в един стол, претърколи се настрани, зърна профучаващо острие и пропълзя под друга маса, докато вдигнатата от удара на брадвата прах се вихреше около нея. Чуха се трясък, удари, гръмогласни ругатни и всички останали познати звуци от кръчмарските сбивания.
Проклятие, колко силно Шев мразеше сбиванията. Ненавиждаше ги. Всъщност колкото повече ги мразеше, толкова по-често попадаше в тях. Партньорството ѝ с Джавра не ѝ беше помогнало особено за това, пък и за нищо друго, като се замислиш. Тя се измъкна изпод масата, скочи на крака, отнесе удар в лицето и пръскайки слюнки, се просна по гръб върху тезгяха, където остана да лежи, трепереща, и да примигва, опитвайки се да прочисти очите си от сълзите.
Главорезът с ръмжене замахна към нея с ножа си, тя се изтърколи настрани и острието се заби в тезгяха. Шев се оттласна напред и го изрита в лицето, принуждавайки го да залитне назад с притиснати към носа ръце, издърпа ножа от дървото и го метна с бързо движение във въздуха. Той се заби в челото на стрелеца точно докато той се прицелваше със заредения си арбалет. Мъжът подбели очи, полетя от балкона и се стовари върху една от масите. Из помещението се разлетяха бутилки и парчета стъкло.
— Какво хвърляне — промърмори Шев, — бих могла да… Агррх!
Самодоволството ѝ беше изкарано заедно с дъха ѝ от някакъв мъж, който я халоса отстрани и тя залитна, замаяна, назад.
Грамадният мъж с изумителна грозота размахваше наляво и надясно боздуган, който беше почти също толкова грамаден и грозен, и разбиваше чаши и мебели, изпълвайки въздуха с трески. Шев изричаше с хленчещ глас почти всяка ругатня, за която можеше да се сети, докато отчаяно се извиваше и приклякваше, пълзеше и подскачаше, без дори да получи възможност да потърси изход от ъгъла, към който неумолимо я изтикваха.
Той вдигна боздугана си, за да нанесе удар, широкото му лице беше изкривено от ярост.
— Чакай! — проплака тя и посочи над рамото му.
Изумително, колко често минаваше тоя номер. Той извърна глава, за да погледне, и това ѝ даде достатъчно време, за да забие с всичка сила коляното си в топките му. Той изпъшка, залитна и падна на колене, а тя измъкна камата си и я заби в основата на шията му. Мъжът изстена и се опита да се изправи, след което се просна по лице и около главата му се образува локва кръв.
— Извинявай — каза Шев. — По дяволите, съжалявам.
И тя наистина съжаляваше, както винаги. Но беше по-добре да съжалява, отколкото да умре. Така стояха нещата. Отдавна беше научила този урок.
Повече сблъсъци нямаше. Джавра стоеше до отломките на полилея, мръсното ѝ бяло палто беше опръскано с кръв, а около нея се въргаляха сгърчените тела на дузина главорези. Беше стиснала главата на един в сгъвката на лакътя си, а втори, който безуспешно риташе и се опитваше да се освободи, беше сграбчила за врата с изпънатата си ръка и го бе притиснала към масата.
— Нещата отиват все по̀ на зле. — С гримаса на лицето и напрягане на мускулестата си ръка тя строши врата на първия мъж и пусна тялото му да се свлече на пода. — Едно време храмът наемаше по-качествени главорези.
Тя помръдна с рамо и изхвърли втория през прозореца на улицата, изкъртвайки кепенците, а отчаяният му вик секна, когато главата му отчупи парче дърво от поддържащата колона.
— Най-добрите, които успях да намеря за толкова кратък срок — рече Уейлин, докато посягаше зад гърба си. — Но накрая винаги се стига до това.
И тя издърпа един извит меч, чието острие се стори на Шев като изработено от виещ се черен дим.
— Не е необходимо — отвърна Джавра. — И пред теб има две възможности, също както пред Ханама и Бирке. Можеш да се върнеш в Тонд. Върви при Върховната жрица и ѝ кажи, че аз няма да бъда ничий роб. Никога. Кажи ѝ, че съм свободна.
— Свободна? Ха! Смяташ ли, че Върховната жрица ще приеме този отговор?
Джавра сви рамене.
— Кажи ѝ, че не си успяла да ме намериш. Кажи ѝ каквото искаш.
Устните на Уейлин се изкривиха в горчива усмивка.
— А какво ще е другото…
— Ще ти покажа меча — каза Джавра и ставите ѝ пропукаха, когато разкърши рамене, ботушите ѝ заскърцаха, когато разкрачи крака и зае по-стабилна поза, и извади изпод палтото си дълъг и тънък пакет, омотан с превръзки и парцали, но в единия му край Шев зърна проблясък на злато.