Уейлин повдигна брадичката си и разтегли устни в нещо, което едва ли можеше да се нарече усмивка; по-скоро оголи зъби.
— Знаеш, че нямаме друг избор.
Джавра кимна.
— Знам. Шеведая?
— Да? — изграчи Шев.
— Затвори очи.
Тя веднага ги затвори, а в същото време Уейлин прескочи масата с боен вик — висок, пронизителен, ужасяващ. Чу бързи стъпки по дъските, движещи се с нечовешка скорост. Разнесе се звън на метал и Шев потрепна от внезапната ярка светлина, която проникна през клепачите ѝ. Стъргане, задавено изпъшкване и светлината изчезна.
— Шеведая.
— Да? — изграчи тя.
— Вече можеш да ги отвориш.
Джавра все още държеше в едната си ръка пакета, около който се развяваха разкъсани парцали. С другата си ръка придържаше отпуснатата Уейлин, чиито ръце висяха назад, а облечените в стомана кокалчета дращеха по пода. На гърдите ѝ червенееше петно, но тя изглеждаше спокойна. Въпреки тъмната кръв, която се изливаше от гърба ѝ и оставяше червени петна по дъските.
— Ще те намерят, Джавра — прошепна тя с окървавените си устни.
— Знам — отвърна Джавра. — И всички ще получат същото право на избор. — Тя отпусна Уейлин на пода, в локвата от кръв, и внимателно склопи клепачите над изумително зелените очи. — Нека Богинята се смили над теб — прошепна тя.
— Първо трябва да се смили над нас — измърмори Шеведая и избърса кръвта под носа си, докато се приближаваше към тезгяха с нож в ръка и поглеждаше зад него.
Собственикът на кръчмата се беше сврял отзад и се сви още повече, когато я видя.
— Не ме убивай! Моля те, не ме убивай!
— Няма. — Тя скри камата зад гърба си и му показа празната си длан. — Никой няма да те убие. Всичко е наред, те… — Искаше да каже „си тръгнаха“, но когато огледа потрошената кръчма, се принуди да каже с продран глас: — … са мъртви. Можеш да станеш.
Той се надигна бавно, надникна над тезгяха и ченето му увисна.
— В името на…
— Трябва да се извиня за щетите — каза Джавра. — Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.
Част от стената в дъното, покрита с пукнатини, избра точно този момент, за да се срути върху улицата сред облак прах, който накара Шев да отстъпи назад и да се разкашля.
Джавра изду устни и допря замислено пръст до тях.
— Може би е точно толкова зле, колкото изглежда.
Шев изпусна тежка въздишка. Не беше първата в компанията на Джавра, Лъвицата от Хоскоп, и едва ли щеше да е последната. Тя извади кесията от пазвата си, развърза вървите и изтърколи скъпоценния камък върху нацепения тезгях, където той остана да си блещука.
— Заради грижите, които ти създадохме — каза Шев на зяпналия кръчмар.
След това избърса камата си в сюртука на най-близкия труп и го прибра в ножницата му. Обърна се, без да каже нито дума повече, прескочи нацепените останки от вратата и излезе на улицата.
Зазоряваше се. Слънцето придаваше лека сивота на източното небе над паянтовите покриви. Шев си пое дълбоко дъх и поклати глава.
— По дяволите, Шеведая — прошепна тя на себе си, — съвестта е дяволско бреме за един крадец.
Чу зад гърба си тежките стъпки на Джавра, почувства масивното ѝ присъствие над рамото си, чу дълбокия ѝ глас, когато се наведе и проговори в ухото ѝ:
— Сега вече искаш ли да се омитаме?
Шев кимна.
— Да, май ще е най-добре.
Ад
Темпъл побягна.
Не му беше за пръв път. Половината си живот беше прекарал в бягане от разни неща, а другата половина — в тичане към тях. Но никога не беше тичал така. Бягаше толкова бързо, сякаш адът се беше разтворил зад гърба му. И наистина беше така.
Земята отново се разтресе. В нощта припламна светлина, която Темпъл зърна с крайчеца на окото си и потрепна. Миг по-късно прозвуча и гръмотевичният грохот, толкова силен, че в ушите му зазвъня. Над сградите вдясно към небето полетя огън и засипа Горния град с течни пламъци. Отпред на пътя падна един камък с размерите на човешка глава, претърколи се и се блъсна в стената сред облак прах. Последва дъжд от по-малки камъни.
Темпъл продължи да тича, без да се оглежда. Ако му беше писано да загине от гуркулски огън и да бъде разкъсан на парчета, които никога няма да бъдат намерени, той не можеше да направи нищо по въпроса. Малцина щяха да тъгуват за него. Една малка капка в океана от трагедия. Можеше само да се надява, че Бог е решил да го пощади, макар да не можеше да се сети дори за една добра причина защо да го прави.