Мъжът определено беше доста едър. Едната ръка, която Шев можеше да види, беше дълга колкото крака ѝ, покрита с мрежа от вени, мръсна и със струпеи по кокалчетата. И все пак тази ръка имаше странна форма. Изглеждаше някак нежна.
— Ей!
Тя заби върха на ботуша си в палтото, на онова място, където прецени, че се намира задникът на мъжа. Отново нищо. Чу стъпки зад гърба си.
— Дубрутру, шефе. — Северард беше пристигнал на работа. Никога не закъсняваше това момче. Не беше особено усърден в работата си, но изобщо не можеше да го упрекне, че не е точен. — Какво си намерила?
— Доста странна риба са изхвърлили на прага ми.
Шев отметна назад малко от косата и сбърчи нос, щом осъзна, че е слепнала от кръв.
— Пиян ли е?
— Пияна.
Отдолу се показа женско лице. Силна челюст и едри кокали, бледа кожа, покрита с черни струпеи, червена драскотина и лилав оток, който накара Шев да потрепери, макар рядко да виждаше хора без рани.
Северард тихо подсвирна.
— Едричка е.
— И някой доста я е поступал. — Шев се наведе напред, поднесе бузата си към разбитата уста на жената и долови съвсем слабото съскане на дъха ѝ. — Но пък е жива.
Тя се отдръпна и приклекна, облегнала китки на коленете си с щръкнали настрани лакти, чудейки се какво да прави. Едно време щеше просто да се гмурне във всяка бъркотия, която ѝ се изпречеше на пътя, без дори да се замисли, но нещо напоследък последствията като че ли я засягаха повече, отколкото преди. Тя изду бузи и съвсем тихичко въздъхна.
— Е, случва се — рече Северард.
— За съжаление, да.
— Но това не е наш проблем, нали?
— За щастие, да.
— Искаш ли да я завлека до улицата?
— Да, много би ми се искало. — И Шев завъртя очи към небето и въздъхна отново, може би по-тихо и от преди. — Но предполагам, че ще е най-добре да я завлечем вътре.
— Сигурна ли си, шефе? Помниш ли последния път, когато помогнахме на някого…
— Дали съм сигурна? Не. — След всичките гадости, които ѝ бяха причинили, Шев не знаеше защо продължава да изпитва нуждата да прави малки добрини. Може би точно заради всичките гадости, които ѝ бяха причинили. Може би в нея имаше някаква упорита сърцевина, като костилка на фурма, която твърдо отказваше на причинените ѝ гадости да я превърнат в гаднярка. Тя завъртя ключа и отвори с лакът вратата. — Хвани я за краката.
Когато въртите пушалня, по неволя свиквате с преместването на отпуснати тела, но последният получател на жалкото милосърдие на Шев се оказа същинско предизвикателство.
— По дяволите — изпъхтя Северард с изпъкнали очи, докато двамата мъкнеха жената по миришещия на застояло коридор; гърбът ѝ се отъркваше в дъските на пода. — От какво е направена тая, от наковални?
— Наковалните са по-леки — изстена Шев през стиснатите си зъби, залитайки под тежестта ѝ от едната към другата страна, като всеки път се блъскаше в лющещите се стени.
Изрита с пъшкане вратата на кабинета си — или по-точно на склада за метли, който наричаше кабинет. Напрегна всеки свой парещ мускул и повдигна жената нагоре, като удари отпуснатата ѝ глава в рамката на вратата, докато се опитваше да я вкара вътре, после се спъна в един парцал и с отчаяно хриптене се тръсна върху леглото, затисната от тежкото тяло.
Шев нямаше нищо против да лежи в постелята под някоя червенокоса, но предпочиташе да е поне отчасти в съзнание. И още да мирише по-добре, поне докато се вмъква в леглото. Тази вонеше на кисела пот и гнилоч, че даже и на смърт.
— Ето докъде те доведе добротата ти — каза Северард, като се подхилкваше под нос. — Затисната под огромен товар проблеми.
— Сега ще се хилиш ли, или ще ми помогнеш, негоднико? — изръмжа Шев и провисналите пружини изстенаха, докато се опитваше да се измъкне изпод жената.
След това вдигна краката ѝ върху леглото и петите щръкнаха навън. Леглото не беше голямо, но под тази жена изглеждаше като детско креватче. Опърпаното ѝ палто се беше разтворило и лекьосаното кожено елече, което носеше под него, се беше издърпало нагоре.
В странстващата трупа, с която Шев беше прекарала една година като акробатка, имаше един силач, наричащ себе си Изумителния Заракуон, макар че истинското му име беше Рънкин. Събличаше се гол до кръста, мажеше се с масло и вдигаше всякакви тежести пред тълпата, макар че, щом слезеше от сцената и се избършеше с кърпата, никой не можеше да накара мързеливия дебелак да вдигне и напръстник. Коремът му представляваше навървени възли от мускули, сякаш под изопнатата си кожа беше направен от дърво, а не от месо.