Когато пристигам у нас, пускам пликовете в кухнята и решавам да празнувам, като грабвам слушалката на телефона и започвам да набирам. През следващия половин час обяснявам развълнувано на Лайънъл, съобщавам на гласовата поща на Джес, на Лу, защото разбирам, че Ед е в Лас Вегас на конференция на ортодонтите, което, изглежда, е най-подходящото място за него, след като у тях непрекъснато се карат заради футбола. След като съобщавам на всички и всички ме поздравяват и ми казват да пийна едно и заради тях, аз затварям и оглеждам кухнята.
Ами сега какво?
Барабаня с пръсти по масата и поглеждам часовника на микровълновата: 19.03. Къде ли е Гейб? Щом се сещам за него, усещам нетърпение. Не мога да му позвъня, защото той няма мобилен, но пък нямам търпение да споделя новината с него. Той ще се развълнува не по-малко от мен — все пак идеята беше негова.
Отварям хладилника и надниквам вътре. Бутилката шампанско, която купих, когато той се нанеса, все още е вътре и чака специален случай. Ето че случаят настъпи. Развълнувано я грабвам и я оставям на масата, а след това изваждам две високи чаши за шампанско.
Устата ми се пълни със слюнка. Бутилката „Мойе“ е леденостудена. По стените й са полепнали кристалчета и в първия момент оставам загледана в нея, сякаш пред мен е непознат в някой бар. Не, Хедър, казвам си тихо аз. Ще изчакаш Гейб.
Отново поглеждам към часовника. 19.07. Той ще се прибере всеки момент. Трябва да се поразсея с нещо. Ще нахраня Били Смит, ще подредя, ще оправя.
Може би една чашка ще ми дойде добре.
Хедър. Никой не пие сам шампанско. Трябва да го изпиеш с някого. Грабвам една мандарина и я обелвам, а след това започвам да я разделям на отделни парченца, докато едното пръсва и аз усещам сладкия сок.
Тази работа ми отнема точно три минути.
Ами няколко глътчици?
Жадно гледам бутилката. Усещам как решимостта ми се изпарява. Защо пък да не пия сама шампанско? Защо да позволявам обществото да ми диктува кое мога да правя сама и кое само с партньор? Грабвам бутилката и скъсвам станиола на гърлото. Нали няма да я изпия цялата? Просто ще го пробвам. Стисвам тапата и дръпвам, а тя изскача шумно, аз грабвам чашата и я поднасям под гърлото, за да не пропилея кехлибарената напитка.
След три чаши усещам, че главата ми се върти. Пея заедно с Майкъл Крофърд, правя пируети из кухнята в сатенените си обувки, размахвам ръце и затварям очи, когато достигам недосегаемите високи тонове. Вече съм на седмото небе. Толкова съм щастлива, че като нищо ще се пръсна. Поемам си дълбоко дъх, отмятам глава назад и запявам с пълно гърло. Трябва да ви призная, че имам доста добър глас. Идва ми отвътре. Би трябвало да съм станала певица или актриса. А с малко уроци щях да съм изключителна танцьорка. Погледнете само Катрин Зита-Джоунс. На човек му трябва само практика и мрежести чорапи. А от цялото ритане напред и назад бедрата ми ще станат страхотни.
Точно така… Шампанското прелива тъкмо когато съм вирнала крак, токчето ми се подхлъзва и аз се стоварвам на пода по дупе. Ау. Очевидно трябва да тренирам повече.
Изправям се с огромно усилие, докуцуквам до един стол и си наливам нова чаша шампанско. Мръщя се и се изправям, защото знам, че така трябва. По дяволите, готова съм да извърша убийство само и само да получа една цигара. Дали да не изтичам до магазина на ъгъла за пакет бяло „Малборо“. Лошото е, че глезенът ми протестира болезнено. Ще се оправя и без цигари. Отпивам глътка шампанско за утеха.
Не се получава.
Наистина много ми се пуши.
И в този момент си спомням. Гейб пуши.
Доволно куцукам по коридора и се отправям към стаята му. Сигурна съм, че той няма да има нищо против, още повече че ще разбере един пушач в нужда. Отварям вратата му и в същия момент нещо привлича вниманието ми. Зелената лампичка на телефонния секретар, прикрита зад ваза завехнали червени рози, мига. Опитва се да ми каже, че имам съобщение. Просто покрай вълненията съм забравила да проверя дали някой не ме е търсил.
Поглеждам дисплея. Имам три съобщения. Натискам копчето и чакам нетърпеливо. Чува се пиукане. „Моля ви не затваряйте, ние сме финансова група «Ай Пи Си» и ще ви покажем начин да спестите хиляди от ипотеката си.“ Натискам нетърпеливо копчето за изтриване и чакам следващото. „Здрасти, сладурче, аз съм се проснала до басейна…“
Джес! Развеселена слушам колко добре била прекарвала в Кейптаун и как била решила да зареже мъжете за известно време. Чувам я, че пуши, което ми напомня колко много ми се пуши на мен. Отварям вратата на Гейб.