Прескачаме някакви камъни и тръгваме към малкото сечище, където виждаме сватбарите и…
— Мама му стара — измърморва Брайън.
Пред нас е жена в дълга алена роба, понесла нещо като вълшебна пръчица. Не се шегувам. Накрая има сребърна звезда.
— Аз ще водя церемонията.
Тя е поне на седемдесет, с бяла коса до кръста. Ако Дъмбълдор от „Хари Потър“ имаше сестра близначка, това щеше да е тя.
— Ъъъ… здрасти. Много ми е приятно да се запознаем — казвам аз и й подавам ръка. На врата й виси огромен чан на сребърна верига.
— Той ще прогони старото и ще възвести идването на новото — заявява тържествено тя, когато забелязва, че съм го зяпнала. След това впива ясносините си очи в мен и добавя: — В кръга на пречистването няма място за суеверия и безвкусни талисмани, Хедър.
Тя знае името ми! Подигравателното ми отношение изчезва на мига.
— Откъде… — започвам аз.
— Бихте ли се подредили в кръг — прекъсва ме тя.
Какви бяха тези приказки за суеверия и безвкусни талисмани? Да не би да говореше за щастливото ми цветенце? По навик пъхвам ръка в джоба, макар да знам, че не е вътре и опипвам внимателно хастара. Откривам дупка! В хастара на сако от „Марк Джейкъбс“! Обзема ме възмущение. Това сако ми струваше почти триста лири! Усещам паника, когато напипвам нещо меко. Та това е пиренът на късмета.
Усещам как пръстите ми изтръпват, все едно ме е ударил ток. Пак се появи. Стисвам го с всички сили, решена в никакъв случай да не го губя отново. Трябва да се отърва от него завинаги.
— Говоря на всички.
— Ами снимките? — прошепвам на Брайън, който искрено се забавлява.
— Снимките ще нарушат светостта на кръга — отвръща тя. — Застанете рамо до рамо в кръг и да започваме.
Отстъпвам крачка назад.
— Аз ще почакам отстрани.
— Всички до един — повтаря строго тя.
Покорно заставам до Брайън, жената грабва метла и започва да мете в посока, обратна на часовника.
Сред гостите се понася кикот, някои не могат да повярват на очите си, скептичното им отношение е неприкрито, а други нетърпеливо чакат да разберат какво следва.
— Ама тя какво прави? — питат боязливо някои от събралите си.
— Прави кръг на пречистване — отвръща компетентно жена на средна възраст. Не е изненада, че е в ластичен пъстър клин.
— Започваме сватбата с благословия. Събрали сме се днес тук за единението на Даниел и Шарлът…
През следващите няколко минути Даниел и Шарлът казват клетвите си, разменят пръстени и макар че не е за вярване, докато наблюдавам как Даниел целува булката, аз чувствам… абсолютно нищо. Не е съвсем нищо. Изпитвам нещо, но то е към Гейб. Не мога да спра да мисля за него през цялата церемония.
— Нека всички хванат за ръка съседа си, да затворят очи и да се съсредоточат в кръга… в изключителната му сила… в чистотата…
Тая сериозно ли говори? Оглеждам се. Всички са объркани и много смутени освен госпожата с шарения клин, която сграбчва дланите на хората от двете й страни. Постепенно, един по един, хората плахо се протягат към ръцете на съседите си и затварят очи. Накрая аз оставам единствената, която се ослушва, с неудоволствие стискам щастливото цветенце в джоба си и посягам към ръката на Брайън.
И в този момент се случва нещо странно.
Прилича на енергия. На сила. Тази сила се втурва в мен и аз знам, че никога досега не съм изпитвала подобно нещо. Горещ прилив на еуфория стопля цялото ми тяло. Притаявам дъх. В същото време усещам спокойствието, което носят детските приспивни песни. Птиците замлъкват и настъпва странна тишина. Мигът трае цяла вечност. Никой не трепва и не шуква. Гласът на жената запява отново:
Изведнъж се извива вятър и всички пускат ръце и се отдръпват, аз отварям очи и виждам над нас да прелита гълъб. Господи, имам чувството, че излизам от транс.
Поглеждам към останалите, забелязвам смутените им погледи, с които се опитват да си внушат, че нищо не се е случило, и инстинктивно разбирам, че нещо се е променило, Не около мен, а вътре в мен. Размърдвам рамене, вдигам глава към небето и пръснатите бели облачета, а след това си поемам дълбоко въздух. Трудно ми е да опиша всичко, без да прозвуча като жената в ластичния клин, ала се чувствам различна. По-лека съм. По-свободна съм.