Измъквам се от дамската тоалетна и се сливам с публиката.
Докато той говори, всички са приковали погледи в него. Хората са престанали да си бъбрят и го слушат с интерес. Гейб се усмихва и продължава с нова самоувереност.
— …и момиченцето не спираше да плаче. Казах си: „Какво да направя? Почувствах се ужасно…“ — Точно в този момент той разкривява лице и публиката се сгърчва от смях.
— След това си спомних, че в раницата ми е останал бонбон. — Мълчание. — Извадих го и го лапнах. Невероятно. Почувствах се много по-добре.
Публиката се киска.
Обхождам ги с поглед. Някои са зейнали, лицата им са сбръчкани, очите им блестят. Гейб е успял да привлече вниманието им, моето също.
Гледам го с ново уважение, докато се прехвърля от един лаф на друг без преструвки и преиграване. Натъпкал е ръце в джобовете си, килнал е глава на една страна и им поднася смешките си с ангелска усмивка, която достига чак до сърцето ти. Много по-добър е, отколкото очаквах. Няма ги злостните хапливи забележки. Той е самият себе си. Гордея се с него. Може би се е вслушал в съвета ми.
И тогава, преди да се усетя, шоуто тръгва към върха си, също като лавина, която набира скорост. Смеховете стават все по-мощни, а по лицата на някои започват да се стичат сълзи. Поглеждам часовника си. Остават няколко минути.
— Не мога да си тръгна, преди да ви разкажа за едно рижавелче, което опознах доста отблизо през последните седмици…
Това пък какво трябва да означава? След като изслушах цялото му шоу, което за мен е огромен тормоз, въпреки че на сцената е Гейб, аз съм като зашеметена и сега изведнъж идвам на себе си. Господи, той ще говори за мен! Как е възможно! Сърцето ми отново започва да пърха и аз чакам нетърпеливо.
— За една рижава котка на име Били Смит…
Разочарованието ми е огромно и аз се чувствам смешна, задето си бях помислила, че ще говори за мен. Защо да говори за мен?
Защото идиотът е влюбен в теб.
Отново чувам гласа на Виктор Максфийлд. Веднага го отблъсквам. Мъжете имат навика да ти поднасят информация като китайски мъдреци.
— Открай време съм се питал откъде идва лафът „ти, мръсна котко разгонена“, но сега вече съм наясно.
Съвземам се бързо.
— Всяка вечер със съквартирантката ми си седяхме по пижами, пиехме ментов чай и гледахме „Сексът и градът“ на дивиди — съквартирантката ми има целия сериал, пази го и го къта като енциклопедия за мъжете…
Изчервявам се и оглеждам бара. Мнозина кимат усмихнати, някои мъже побутват приятелките си, които се кискат и кимат смутени, защото това е самата истина.
— Знам, че ние, комиците живеем доста шантаво. Понякога дори ни замерят със соеви сладки! — Следва нова вълна от смях.
— А Били Смит? — Гейб извива вежди. — Мислех си, че ще се свие в някоя кошница, ще мърка доволно, ама, не. — Клати глава и се преструва на силно впечатлен. — Тази котка се оказа истинско разгонено животно. Направо няма да повярвате каква върволица се извървя през отвора за котки. Уверявам ви, че среднощните посещения не бяха едно и две.
В този момент си спомням разговора ни в кухнята. Гейб е истински гений.
— Нали знаете какво е среднощно посещение?
Гейб поглежда конспираторски към публиката. Някои се кикотят, други го наблюдават озадачени, мнозина обясняват шепнешком. Когато хората най-сетне разбират, се чуват сподавени смехове.
Той се ухилва.
— И аз си мислех, че знаете.
Сега вече хората се заливат от смях, бършат сълзите си, а Гейб продължава най-невинно:
— Улични превъзходни, неуверени боязливи скромници, две надути персийки… цяла нощ беше влез-излез… — Той замълчава и поглежда публиката. Сигурно изчаква, за да стигне до гвоздея на шоуто, но отстрани изглежда така, сякаш търси какво точно да каже. Или може би оглежда публиката, за да зърне някого.
В този момент ме забелязва. Очите ни се срещат и той задържа погледа ми. Дъхът ми спира и аз го наблюдавам в нетърпеливо очакване. В този момент сякаш всичко около мен изчезва — и светлината на прожектора, и хорските гласове, и мирисът на цигари и бира и оставаме само двамата с Гейб. Отново сме в кухнята ми в Лондон с Били Смит и прословетите среднощни посещения.
Той е безкрайно учуден.
— Ти се смееш? — изрича с устни той.
Тълпата решава, че това се отнася за тях и избухва нов зали от смях. Само че той гледа мен.
— Знам — отвръщам аз, усмихвам се и усещам как в мен се надига кикот. Преди да се усетя, се заливам от смях. Можете ли да повярвате? За пръв път в живота си аз се смея на комедиант. В клуб. Когато Гейб минава към най-смешната си реплика, аз вадя фотоапарата и запечатвам мига завинаги.
На следващата сутрин читателите на „Сънди херълд“ в цялата страна виждат черно-бялата снимка на Гейб в „Тавърн“, поместена на страниците, посветени на изкуството. Под снимката има заглавие: „Комедиант завладява фестивала с един замах“ и статия за десетте най-добри новаци, сред които е и Гейб. Оказва се, че журналистката също е била сред публиката и останала толкова впечатлена, че написала статия за него и я пуснала преди отпечатването на вестника.