В този момент той ме спира.
— Чакай! Да не забравиш да си пожелаеш нещо — смее се той.
Цялата настръхвам. Усещам познатото изтръпване на пръстите на ръцете и краката. Недей, Хедър. Нали обеща. Обрьщам поглед към малките пламъчета, поемам си дълбоко дъх и затварям очи.
Но пък…
Какво толкова ще стане, ако си пожелая нещо дребно?
Иска ми се:
• Да има къде да седна, когато се кача в метрото…
• Да не бях изяла целия пакет шоколадови бисквити…
• Да се запозная с мъж, който обича да пере и да е моногамен…