В този момент погледът му попада на мен и сините му очи проблясват любопитно. Смутена ахвам приглушено, а след това се строполявам на канапето.
Осма глава
— Аз съм Гейб.
Първото, което забелязвам, са луничките му. Повече са дори от моите, а аз съм червенокоса, така че при мен са дори задължителни.
— Здрасти, аз съм Хедър. — Потривам лакът и го каня в апартамента. — Тъкмо ъъъ… тъкмо оправях малко… миех прозорците — смея се притеснена аз. — Чистата къща говори за чист ум… нали се сещаш… — Щом глупостите излизат от устата ми, започвам да се плаша. Млъквай, Хедър. Просто млъкни.
— Аз съм голямо прасе.
— Ами?
— Това беше ирония. — Той се усмихва. — Не е за вярване, нали? Особено след като съм американец.
— А, ясно — отвръщам аз и се чувствам като пълна глупачка. Тъй като опитът му да разчупи леда е провален, следва неловко мълчание. Усмихвам се притеснена.
— Може ли да видя стаята?
— Разбира се — отвръщам бързо аз и го повеждам по коридора. — Ето я. — Отварям вратата и отстъпвам крачка назад. — Май не е много голяма, но има всичко. И легло, и гардероб, и скрин, и малък телевизор…
Докато говоря, Гейб влиза в малката стая във формата на буквата Ь[???] и оглежда бледожълтите стени, лъскавия махагонов гардероб с фини гравюри и извити врати, за който продавачът на пазара „Брик Лейн“ ме увери, че бил от 1930 г. Лампионът е хартиен, купен от „Икеа“, дървеният под е отчасти покрит от губер, а на празните полици дори съм сложила няколко книги: хотелите в Англия, нещо на Салман Рушди и „Ега ти животът“13 на Ник Хорнби. Книгите издават много за човека, затова покрих купчината чиклити и „Хари Потър“ и сложих и по-хубави неща, за да направя добро впечатление. Потривам ударения лакът. Нали това е най-важното — доброто впечатление.
Одеве отворих прозореца, за да се вижда по-добре градината, и сега той се приближава към него. Застанал е с гръб към мен, навежда се, подпрян на перваза, и не казва нищо. Очевидно не е много разговорлив, решавам аз и оглеждам раменете му. Висок е — струва ми се над един и осемдесет и пет — и много по-широкоплещест, отколкото ми се стори в началото. Оглеждам гърба му, задържам поглед на провисналото дъно на военния панталон — какво толкова, и аз съм човек — чак до разръфания подгъв над чехлите. Не, определено не е мой тип. Прекалено гръндж го дава. Да не говорим, че е доста мълчалив. А когато видях тениската под якето му, бях готова да се закълна, че на нея имаше снимка на Мистър Ти14. Потръпвам от ужас.
— Ще я взема.
Гласът му ме връща към действителността.
— Ами…
Не съм подготвена за подобна решителност, защото очаквах десетки въпроси, бях репетирала какви ли не отговори, а ето че сега, след като съм изправена пред fait accompli15, вече не съм сигурна какво да правя. Искам ли този непознат да се нанесе в апартамента ми? Че аз изобщо не го познавам, припява тъничък гласец в главата ми.
— Кажи какво искаш да знаеш за мен.
Гейб се обръща и аз чак сега се усещам, че съм заговорила на висок глас. Изчервявам се цялата.
— Нали трябва първо да се поопознаем, да поговорим за хобитата си, сещаш се… — Хобита ли? В мига, в който изричам думата, се изчервявам още повече. Говоря точно като дванайсетгодишно дете.
Гейб ми се струва доста развеселен и хитро се усмихва.
— Все едно, че сме на среща, така ли?
— Не, аз… — заеквам аз. Знам, че съм смешна, затова се опитвам да се отпусна. — Извинявай, просто не съм свикнала с подобни неща — признавам аз. — Никога досега не съм давала под наем стая и цялата работа ми се струва доста странна.
— Разбирам те напълно. — Той сяда на перваза, приглажда коса назад и ме наблюдава втренчено. — Казвай. Питай каквото искаш.
— Наистина ли?
— Наистина.
Ами в такъв случай…
Излизам от стаята за няколко секунди и се връщам с тетрадка. Гейб е все още на прозореца. Само че сега му прави компания едър рижав котарак, който се е насукал върху коляното му като топъл кроасан, свил главата от едната страна, а опашката от другата, да не говорим, че мърка почти оглушително.
— Значи си се запознал с Били Смит — отбелязвам аз, учудена, че котаракът ми се настанил в скута му. Нима това е същата котка, която съска и дере всички, които не познава, въпреки че хората се опитват да го погалят? — По принцип не понася непознати. — Били Смит ме поглежда равнодушно, без да покаже с нищо, че ме познава, а след това затваря очи. Предател, съскам тихо аз. Кой ти купува вкусотии? Кой те пуска в леглото си през зимата?
14
Един от четиримата герои от сериала А Теам — ветерани от войната във Виетнам. Мистър Ти е грозен, груб, със свирепа физиономия. — Б.р.