Понякога Брайън наистина прекалява.
— Добре де, запознах се с един мъж… — признавам аз. — Преди да си направиш погрешен извод, няма нищо такова. Намерих си съквартирант.
Брайън е сломен.
— Значи няма никаква клюка.
— Няма. Все още съм сама.
— И аз съм гледал „Сексът и градът“. — Той извива вежди, защото е наясно за какво говоря.
— Брайън, това беше сериал — смея се аз. — Прекарвам повечето от вечерите си пред телевизора, тъпча се с каквото намеря, пера и си лягам с някоя приятна книга.
— И аз съм така — свива тъжно той рамене. — Пред теб седи мъж, който не е припарвал до чуждо легло от миналото хилядолетие. Сериозно ти говоря — мрънка той и не ми оставя възможност да се възпротивя.
Не че имах намерение да му противореча. Откакто познавам Брайън, той върти три теми на разговор. Секс (по-точно липсата на секс). Мюзикълите в Уест Енд и Майкъл Крофърд17 (който е гений). И фактът, че не е имал връзка вече цели седем години. Не мога да не кажа, че според мен, тези три неща са пряко свързани.
— Последния път, когато ми излезе късметът, АББА бяха номер едно с „Ватерло“. — Той отново посяга към кроасана.
— Брайън, ти някога мислиш ли за нещо друго освен за секс? — Цъкам аз добродушно, премествам краката му от бюрото и стоварвам купчината писма пред него.
— Че за какво друго да мисля? — Трохи от кроасана залепват по гладко избръснатата му брадичка. Той веднага ги избърсва със салфетка.
— За политика, за религия — подхвърля Морийн и се появява от кухнята, стиснала кофа и парцал. Морийн е чистачката ни. Тя е слаба, жилава жена, косата й боядисана с цвета на варено цвекло, която се справи със смъртта на съпруга си миналата година, като се записа на курс по философия в местния общински център.
— Невероятно вълнуващо — отвръща Брайън саркастично.
— Много е даже стимулиращо — отвръща напрегнато Морийн. Ухилва се към мен, докато на Брайън се мръщи. — Добро утро, Хедър. Как мина уикендът?
— Още ли не си разбрала? Тя се е изчукала — намига Брайън отчасти защото не обича да не е част от разговора, отчасти защото много обича да се заяжда с Морийн.
— Брайън, ти няма ли да престанеш? Не съм… — Опитвам се да намеря някой евфемизъм. — Не съм правила нищо такова. — Отстъпвам пред повика на глада, навеждам се напред и отхапвам от кроасана му, след това си спомням за дебелите крачета и отново се дръпвам назад.
— Защо тогава си толкова щастлива?
— Ти не си ли чел „Неизвървян път“? — пита Морийн, грабва опаковка блясък за мебели и пръсва с него Брайън все едно че е вредно насекомо. — Щастието блика отвътре.
— Не ми пробутвай тези простотии в стила на далай лама.
— Това е от Дийпак Чопра.
— Не е нито едното, нито другото — прекъсвам аз спора им. — Ако наистина искате да знаете защо съм толкова щастлива, тази сутрин си намерих място за сядане в метрото.
Вълшебството е сторено. И Брайън, и Морийн млъкват.
— Място за сядане в метрото ли? — повтаря след мен Морийн.
— Това ли е? — пъшка Брайън, очевидно разочарован. Той е единственият гей в цял Лондон, чийто секс живот е излязъл в пенсия още по времето, когато хората са носели гети и гамаши. Затова преживява, като наддава ухо за подвизите на околните. — Няма значи цуни-гуни. Няма натискане. Не се ли държахте поне за ръце?
За пръв път от много време насам Брайън и Морийн са на едно мнение.
— Съжалявам — свивам рамене аз и пускам компютъра. — Няма друго.
Какъв е смисълът да им обяснявам? Знам, че Брайън и Морийн няма да разберат какво огромно значение има фактът, че днес сутринта, след като застанах на перона и зачаках следващия влак, всичко ми се стори същото както всеки ден. Пред мен бе същият постер с филм на Кейт Хъдсън с един зъб в черно, същият автомат за шоколадови десерти, който ме изкушаваше, същият влак, който спря и отвори врати, аз се качих, огледах купето и ми се прииска да имаше празно място.
Отначало не видях нищо, защото всички се блъскаха, но малко по малко хората се отдръпнаха настрани, също като вълните на Червено море, и пътеката между седалките се опразни. Точно пред мен — ако искате вярвайте — се показа празното място.
— Това ли е всичко? — повтаря Брайън. — Затова ли си в толкова добро настроение?
— Това е. — Е, не е точно това. Сигурно има нещо общо и с факта, че се събудих рано, че нямаше опашка в „Старбъкс“, че нямаше задръстване, когато се връщах от Бат, че намерих място за паркиране точно пред къщи. Да не забравям Гейб, новият ми съквартирант, който ще се нанесе днес.