„Времето е чудесно.“; „Боже, погледни ми краката, крайно време е да отида на педикюр.“; „Снощи в сериала видях нещо много смешно, но забравих какво беше.“ Продължи така, докато Джес не нахлу в градината и не поздрави Гейб така, сякаш бе отдавна изчезналият й любовник, след това извади две бутилки „Пино Гриджо“22, тирбушон и сиди на Нора Джоунс, заряза чантата имитация на „Луи Вюитон“ и обсеби разговора като истинска стюардеса.
— Какво те води в Лондон? — пита тя с глас на умела флиртаджийка. — По работа ли си или за удоволствие?
— И двете — отвръща той по такъв начин, сякаш не е забелязал флиртаджийското настроение на Джес и отговаря на един любезен въпрос. — Преди да те отегча с разни подробности, би ли ме извинила за момент. — Обръща се към мен и пита срамежливо: — Хедър, би ли ми напомнила къде е банята?
— Втората врата отляво — отвръща Джес, без дори да ми даде възможност да си отворя устата.
— Благодаря.
Щом той влиза, аз се обръщам към Джес.
— Ама ти какво правиш? — съскам вбесена аз.
— Разчупвам леда — отвръща простичко тя, ококорена и напълно невинна.
Не може да ме заблуди нито за миг.
— Когато искаш да разчупиш леда, говориш за времето — възмущавам се аз. — Ти ли беше тази, който разправяше, че нямало дори да разбера, че си у нас?
Тя отпива глътка вино, задържа го за момент в устата си, преглъща и ме поглежда глупаво.
— Добре де, признавам, че малко пофлиртувах.
— Малко ли?
— Стига, миличка, просто си казах, че ако тая работа с Грег ие се получи, трябва да имам резервен план.
— И моят съквартирант се оказа резервният ти план, така ли? — питам възмутено аз и кой знае защо ми се иска да защитя по някакъв начин Гейб.
— Защо не? Ти не си падаш по него.
Така е, но…
— По дяволите. Нали не си падаш по него, Хедър? — Джес замръзва на мястото си. — Нямах представа. Ако дори за момент ми беше минало през ума…
— Не, разбира се, че не си падам по него — избухвам разпалено аз. — Просто… — Въздишам, защото не знам каква е причината.
Тя стиска ръката ми.
— Знам. Извинявай. Май прекалих.
— Прекали — ухилвам се аз. — Учудвам се, че не си донесла ароматни свещи и масло за ароматерапия.
— Кой ти каза, че не съм? — Избухва тя в смях и аз не успявам да се сдържа и се разхилвам.
— Какво е толкова смешно? — Гейб се появява отново тъкмо когато Джес долива чашите ни.
— Със сигурност не е Големия Дейв Дезмънд — отвръща Джес и си спомня комедианта, когото гледахме, когато се запознахме с нея.
Гейб се чувства объркан, но тя не му обяснява и се привежда напред, за да долее и неговата чаша.
— От коя част на Щатите си? — пита тя.
Малко е прекалила с обувките за свалки, но въпреки това се радвам, че е тук. Освен това трябва да призная, че двамата с Гейб се разбират доста добре.
— От Лос Анджелис.
— Я! — възкликва Джес. — Летяла съм няколко пъти дотам. Обожавам Ел Ей.
— Има си и добри страни. Живея във Венис, на няколко пресечки от брега на океана.
— Венис ли? — повтарям аз и наострям уши. — Какво съвпадение.
— Знам. Странна работа, нали? Венис, Калифорния, Литъл Венис в Лондон. — Той отпива вино и ме поглежда с огромните си сини очи.
— Направо дом далече от дома — киска се Джес.
— Или пък късмет — усмихва се той.
— Да, щастливото цветенце Хедър носи късмет. — Джес ми намига.
Не за пръв път ме наричат така — всъщност, чувала съм тези дивотии поне един милион пъти — но щом Джес го казва, аз си представям циганката на спирката на метрото, очите й като лъскави смарагди и чувам думите й: „Ето, вземи едно цветенце за късмет. Използвай го мъдро и то ще сбъдне най-съкровеното ти желание. Щастието и късметът скоро ще те споходят…“
Пъхвам ръка в джоба на дънките и напипвам някакви хартийки. Първият наем на Гейб. Цели сто и шейсет лири. Този месец ще успея да платя ипотеката, дори ще направя някаква вноска по кредитната си карта „Виза“. Усещам спокойствие, все едно че съкровено желание се е сбъднало.
В същия момент порив на вятъра се появява незнайно откъде, прошумолява през листата на дърветата и пламъчетата на свещите започват да трепкат като малки диаманти сред тъмнината. Чановете над вратата зазвучават и сякаш цялата градина запява. Усещам как по гърба ми преминава тръпка И настръхвам. Какво…
— Още вино, Хедър?
Вдигам поглед и виждам как Джес поднася бутилката „Пино Гриджо“. Объркана и замаяна се намествам на стола.