Въпреки че положението ми се струва безнадеждно, той продължава да повтаря тези думи и се опитва да им внуши да спечелят. В същия момент разбирам, че и аз съм си пожелала същото.
— Хайде, Англия — крещя и аз. — Победи!
И тогава, най-неочаквано, англичаните отбелязват гол.
В бара избухват викове, крясъци, мъжете свирукат. Всички се прегръщат. Наоколо се носи хор от гласове:
— Направо да не повярваш!
— На това му се казва чудо!
— Е, това е магия!
Аз не чувам. Все едно, че гледам филм, а звукът е изключен. Неочакван порив на вятъра отваря входната врата и аз се обръщам към Ед, който ме е зяпнал с отворена уста.
— Мама му стара, Хедър — заеква той, когато най-сетне заговаря.
— Това е направо невъзможно… — Поглежда от мен към екрана на телевизора, където е изписан резултатът два на един за Англия. — Това е направо невъзможно… — Той млъква и двамата се споглеждаме изумени.
И тогава идва усещането.
Чувствам се опиянена, развълнувана като никога досега!
Тринайсета глава
Възможности.
— Извинете, продавате ли билети за лотарията? — усмихвам се широко на госпожа Пател, застанала зад щанда в местния магазин, докато подрежда кутиите „Малборо лайтс“. Тънките й ръце са изрисувани с къна.
Силно изненадана, тя ме зяпва. Откакто се преместих в този квартал, редовно пазарувам от нея, като се започне от шоколада и пликчетата, в които си хвърлям превръзките до тоалетна хартия и пясък за тоалетната на Били Смит. През всичкото това време нито веднъж не съм си купила билет за лотарията.
Досега.
— Разбира се — отвръща тя и прехвърля яркооранжевото сари през едното си рамо. — До прозореца. — Висящите й обеци подрънкват при всяко движение на главата.
— Благодаря. — Не успявам да прикрия тръпките на възбуда. Скривам се в ъгъла и откривам бланките, които не съм виждала никога досега, грабвам оставената наблизо химикалка и бързо дръпвам един лист. Я сега да видим. Преглеждам инструкциите. „Изберете шест номера и ги отбележете.“ Хм, това е лесно. Възраст, адрес… Весело отбелязвам. Дори е забавно. Годините, които съм работила в „Завинаги заедно“, рождения ден на мама…
Спирам. Още две. Дръпвам кичур коса и се опитвам да се съсредоточа с надеждата някое от квадратчетата да ми прошепне „Избери ме! Аз съм победителят!“.
Победител!
Представяте ли си? Досега съм печелила единствено игра на шах. Само че лотария? Главата ми се замайва. Ще спечеля милиони лири, ще бъда толкова богата, че не е за вярване, ще ходя непрекъснато на пазар…
Бързо съставям списък с желания:
• Къща в Холънд парк. Ще бъде от онези с белите колони и страхотни тераси, от които се разкрива невероятна гледка, така че къщата на Розмари ще бледнее.
• Италианска вила някъде из хълмовете на Тоскана, където ще прекарвам летата, ще пазарувам кожени облекла и ще си бъбря с местните.
• Ще ми трябва преводач. За предпочитане мъж, мургав, облечен в дрехи на „Прада“.
• Една картина на Матис. Любимият художник на Лайънъл. Която и да е негова картина, няма да подбирам.
• Билети за шампионската лига, които ще подаря на Ед.
• Вноски за пенсия, които ще оправят работата.
• Операция за циците на Джес.
• Две седмици в Чива Сом в Тайланд. Не, чакай. Един месец в Чива Сом в Тайланд.
• Кичури в „Ники Кларк“, които ще ми ги направи лично Ники Кларк.
• Обувки. Много, ама много, безкрайно много обувки.
• И нова кола, за да не ми се налага да ходя пеша с новите обувки.
• Сребърен астън мартин „Ванкуиш“, същата кола като на Бонд.
• Може и едно от малките минита кабриолет, когато ходя в Италия за обувки, за да се връткам с него по тесните улички.
Сама.
В този момент усещам колко съм самотна.
— А-хм. — Някой прочиства гърлото си и прекъсва мислите ми, а аз чак сега забелязвам, че зад мен се е събрала опашка.
— Извинете, няма да се бавя. Просто си харчех милионите — шегувам се аз и очаквам поне един от опашката да се усмихне. Вместо това забелязвам киселите им изражения.
— Хайде, мърдай — чувам да мърмори някой. — Няма да те чакаме цял ден, я.
Бързо надрасквам последните две цифри и тръгвам към щанда.
Госпожа Пател ме чака.
— Значи си решила, че днес си късметлийка.
Колебая се. Застанала съм на щанда й в осем и половина сутринта, под студената флуоресцентна лампа и всичко, което си представях, ми се струва безкрайно далечно. Снощи бях сигурна, че не става въпрос за съвпадение. Англия спечели защото…