— Не разбираш ли? Не ми записа глобата — продължавам възмутено аз, решена да не я оставям да ме разсее. — Нали точно това ти казвам? Когато видях, че полицаят нанася данните ми в едно от онези малките компютърчета, си казах: „Господи, още петдесет кинта, които не мога да си позволя, защо не се смили над мен?“ И знаеш ли какво стана? Той все пак се смили! Предупреди ме следващия път да внимавам повече. — Усмихвам се доволно. — Не е ли невероятно.
— Щеше да е по-невероятно, ако Клайв Оуън24 се появи на вратата ти, падне на колене и ти предложи брак — пъшка тя. — Виждаш ли ги тези цици, направо са гигантски. Все едно, че съм бременна. Господи, как ми се иска да имах по-малки цици.
— Клайв Оуън е женен — изтъквам аз.
— Много добре разбираш какво се опитвам да ти кажа. — Тя сваля бюстието и остава по бельо. — Футболен мач, някакви строители, зелени светофари и глоба не са особено вълнуващи — обяснява тя, докато отброява на пръсти. — Какво ще кажеш за важните неща, които всички искаме? Нали се сещаш? Успех. Щастие. Любов. — Тя е подпряла ръце на ханша си и аз знам какво следва.
— Пак трябва да се пробваш.
Грабвам бюстието и се преструвам, че бродерията е страхотна.
— Така е, Хедър. Трябва отново да се метнеш на седлото, иначе онази ти работа ще зарасне — предупреждава ме тя и посочва между краката ми.
— Стига дрънка гадости, Джес.
— Така е — недоволства тя. — Четох една статия. Очевидно вагината…
В този момент разбирам, че си губя времето. А и къде ми беше умът? Защо разказах на Джес за пирена? Тя няма да разбере. За тази жена влюбването не е магия, а работа.
Сменям темата.
— Какво ще кажеш за черната тениска с паднали рамене и три четвърти дънки? — предлагам аз, вдигам дрехите и ги размахвам пред нея.
— Не е ли прекалено банално?
Веднага се сещам какво примамка да използвам.
— Видях Сиена Милър25 в нещо подобно. — Зад гърба си кръстосвам пръсти.
— Сериозно? — Тя дръпва дрехите и се натъпква в дънките. — Ммм, може би ако ги сложа с новия колан от Гърция, нали се сещаш, с амулетите… — След това облича тениската и смъква раменете. Джес има прекалено големи гърди и дупе, но изглежда страхотно. — Ти си направо гениална, Хедър! — Прегръща ме. — Това е направо супер.
Усмихвам се скромно. Дано да не разбере, че вдъхновението ми не идва от Сиена Милър, а от манекена на витрината.
Тя се отдръпва и започва да се преоблича в старите си дрехи.
— Та, както ти казвах…
По дяволите. Защо си мислех, че ще ми се размине?
— Трябва да го забравиш Даниел.
— Вече съм го забравила — отвръщам сопнато аз.
— Като отричаш, нищо няма да постигнеш — уверява ме тя.
— Не отричам — негодувам аз.
Тя дръпва черната завеса и ме поглежда.
— Тогава какво чакаш?
— Съвършения мъж — отвръщам с надеждата да я накарам да млъкне. Тя грабва купчината дрехи и ги стоварва върху масата пред продавачката, която ме поглежда зверски, за да ми напомни, че имам право да внеса само шест.
Джес се смее презрително.
— Не ми се иска да те светвам, миличка, но такъв не съществува.
— Може и да не съществува. — Вървя след нея към касата. — Това не означава, че ще престана да си мечтая за него. — Поглеждам двойката, застанала на опашката до нас. Двамата са прегърнати, жената го гледа влюбено. Този мъж дори не бих го забелязала в тълпата. Той е плешив, доста посредствен и задължително трябва да си подстриже космите в носа. — Както и да е, според мен грешиш — отвръщам аз. — Според мен съвършеният мъж съществува.
— Какво стана с огорчената циничка?
— Просто се опитвам да ти кажа…
— Че мъжете са мръсници — прекъсва ме Джес. Между другото, умее да ме имитира доста добре. След като Даниел ме напусна, аз само това повтарях, докато пушех „Малборо“ и пиех текила.
— Сърцето ми беше разбито — защитавам се аз. — Както и да е, защо ако мъжете мразят жените, ги наричат женомразци, а нас наричат огорчени и цинични?
— Или пък лесбийки — допълва Джес.
Следва кратко мълчание, докато осмислим факта.
— Мръсници — заявява Джес и поглежда към продавача на касата, сякаш той е виновен за сексуалното неравенство.
— Както и да е, вече ти казах — опитвам се да сменя темата, — че съвършеният мъж съществува. Просто той е различен за различните хора. Погледни само Камила Паркър Боулс — извинявай Уиндзор! — След като започнах, ще трябва да обясня теорията си. — Нейната представа за съвършен мъж е принц Чарлс.
24
Известен актьор, обявен от Британската академия за кино и телевизия за най-добър актьор за поддържаща роля за 2007 г. („Отблизо“). — Б.р.