Докато говореше, аз не помръдвах и си казвах, че не е възможно това да се случва на мен, а думите му се подреждаха в съзнанието ми също като пране на въже. Не е възможно. Шокирана съм. След като повече от две години и половина не сме си казали и дума, великолепният, страхотният ми съсед, който е самото олицетворение на господин Съвършенство, ме кани на среща.
Напълно замаяна, се опитвам да осмисля думите му. Да излезем да пийнем по нещо.
— Кажи?
Не знам какво да кажа, а той чака отговор. Не е ли очевидно? Защо да не искам да изляза да пийна с него? Кажете ми поне една смислена причина. Брюнетката.
Усещам силно разочарование. Та той е прекрасен. Знаех си аз, че е прекалено хубаво, за да е истина.
— Не уважавам мъже, които изневеряват на приятелките си.
— Моля?
— Последното ми гадже ми изневеряваше — обяснявам аз. Очаквам виновно изражение, да се изчерви, да се притесни, вместо това по лицето му се изписва загриженост.
— Така ли? Много неприятно, наистина. — Следва мълчание и той ме наблюдава с огромно любопитство. — Много се извинявам, но, изглежда, нещо не разбирам.
Иска ми се да му кажа, че говоря за уважение, за честност, за последователност, защото си спомням какъв беше Даниел. Вместо това се усмихвам и заявявам небрежно.
— Извинявай, как се казва приятелката ти?
— Моята приятелка ли?
— Красивата брюнетка.
— Господи! — Най-сетне разбира за какво става въпрос, потрива гладко избръснатата си брадичка и ме поглежда. В очите му няма и следа от чувство за вина, дали не е облекчение? — Отначало изобщо не разбрах за какво говориш. После реших, че си ме объркала с някой друг. — Усмихва се и обяснява: — Това беше Бела, сестра ми.
Сестра ли каза? Не мога да повярвам. Не знам дали да подскачам от радост или от смущение.
— Искаш ли и тя да дойде, когато излезем да пийнем? — Устните му се извиват весело.
Потискам нервния кикот.
— Няма нужда.
— Супер — отвръща той облекчен. И чак тогава се усещам. Той е нервен. — Кога си свободна?
— Ами… чакай да помисля… — Не искам да разбере, че всяка вечер съм си вкъщи.
— Утре? — предлага той.
В първия момент решавам да се правя на интересна, което означава, че ще прекарам събота вечер на канапето пред видеото. След това решавам друго.
— Става — отвръщам аз с готовност. Я стига съм се правила на интересна. Предпочитам да пия мартини с Джеймс.
— Супер.
И тогава, докато се усмихваме един на друг, ни прекъсва някакъв мъж на средна възраст в раиран костюм, който грабва бутилка „Мойе“ от хладилника и мърмори:
— Проклета годишнина.
Промъква се покрай нас и бърза към щанда. Споглеждаме се.
— Винаги можеш да избереш и шампанско — ухилва се Джеймс и най-сетне оставя бутилките. — Ако имаш повод за празнуване.
Странно, че го каза…
Докато стигна до нас и кажа „лека нощ“ на Джеймс, който ме придружи до вратата и ме целуна по бузата, вече съм на седмото небе. Затварям входната врата и си поемам дълбоко дъх. Все още не мога да повярвам. Джеймс ме покани да излезем. Джеймс ще ме заведе на вечеря. За малко да забравя. На връщане от магазина поканата да пийнем по нещо се превърна в покана за вечеря. Джеймс ще ме вземе утре вечер в осем.
Повтарям си го непрекъснато, отчасти, за да чуя как звучи, отчасти, за да се оставя да свикна с новината. Да не говорим, че ми се иска да изкрещя от покрива и всички да разберат.
Аз, Хедър Хамилтън, имам среща.
Очарована, изритвам чехлите и тръгвам към кухнята.
— Гейб, направо няма да повярваш какво… — Бързам да изляза в градината. Него го няма.
— Гейб? — Поглеждам празния шезлонг, празните бирени бутилки на дървената маса, барбекюто, което изглежда е угаснало. Приближавам. На грила няма нищо, а въглените са се превърнали в сива пепел. Толкова бързо? Поглеждам часовника си и се опитвам да пресметна. Ако съм излязла… а сега е… Боже, нямало ме е цял един час! Как лети времето, когато се забавляваш.
И в този момент се сещам. Казах няколко минути, за да отида да купя набързо една бутилка вино. Усещам как ме бодва чувство на вина. Покрай вълненията забравих, че Гейб ми приготвяше барбекю. Влизам бързо вътре и чукам на вратата му.
— Гейб? Там ли си? — Не чувам нищо освен тихото бръмчене на сидито. Тъкмо се каня да надникна през прозореца на хола, за да видя дали моторът му е отвън, когато той отваря вратата.