— Гаден измамник! — Това е гласът на русото момиче с тясната черна рокля. — Ти за какъв се мислиш? За жребец ли? Не че имам нещо против, но само устата ти е голяма, а оная ти работа е като…
Седемнайсета глава
— Сбръчкан кренвирш? — предполага Джеймс. Той слуша разказа ми, без да откъсва очи от мен.
По дяволите, Хедър.
Първата ни среща започна толкова съвършено. Вместо да се чудя какво да облека, се спрях на първото, което пробвах: рокля от тъмнолилав сатен, която открих в магазин втора ръка преди няколко месеца, която страхотно отива на новите ми розови обувки. Вместо бижута си вдигнах косата с малките лъскави шнолки, които са в чекмеджето ми от цяла вечност, но така и не бях събрала кураж да си ги сложа.
Обикновено не пробвам нови неща — изправям си косата и я зализвам със серум, но този вечер ми се искаше да се понаглася. Много ми се искаше да съм различна, да се погледна в огледалото и да видя нещо по-различно от Хедър в дънки и тениска, бившето гадже на Даниел с дебелите крачета и щръкналата къдрава коса, а зашеметяваща Хедър, приятелката на Джеймс със секси рокля и красива прическа, затова се направих както бе показано на една снимка във „Вог“ и ако искате вярвайте, но се получи. Получи се чак до малките къдри, увиснали над ушите.
Джеймс ме взе точно в осем и таксито ни докара в този великолепен малък италиански ресторант в Сохо. Оберкелнерът ни поведе към маса със запалена свещ, закътана в романтичен ъгъл на градината, сервитьорът ми наля леденостудено шампанско, а Джеймс ми каза, че изглеждам страхотно. След това настана мълчание.
Не говоря за дълго неловко мълчание, а по-скоро за напрегнато мълчание. По време на това мълчание погледите ни се преплетоха и той ми се усмихна, а аз се изчервих и се почувствах като истинска флиртаджийка.
Затова запълних мълчанието, както винаги правя, когато съм неспокойна, с приказки. Най-лошото е, че започнах да говоря за първото, което ми дойде наум, по-точно, смешката с Джак, бъдещата рокзвезда. И пениса му.
Поглеждам Джеймс и ми се иска да се скрия под масата.
— Там е работата, че вече не мога да си спомня… — опитвам се да се измъкна аз. Отпивам голяма глътка шампанско. Хайде, Хедър, измисли какво да кажеш. Нещо забавно. Нещо, което да покаже, че не си някоя глупачка, която мисли единствено и само за пениси. Опитвам се да измисля. Хайде, мисли, мисли!
И в този момент ми просветва.
— Чета страшна книга.
Той ме поглежда с интерес.
— Коя?
— Много е хубава. — Поглеждам го в очите, готова да разиграя асото си. — Казва се „Животът на Пи“. — Опитвам се да не се усмихна триумфално, но ми е безкрайно трудно. Бързото мислене не е за мен.
— Да, отзивите бяха изключителни. — След това, направо не е за вярване, той сбръчква нос. — Истината е, че не можах да преглътна първите две глави.
Сърцето ми се свива.
— Не можа ли?
— Не. Накрая се отказах. Трябваше да упорствам прекалено много. Очевидно подобни четива не са за мен. — Той се пресяга през масата и ме погалва по ръката. — Кажи ми, какво ти хареса в нея?
Тъкмо отпивам нова глътка шампанско. Мехурчетата гъделичкат носа ми и аз потискам кихавица.
— Ами…
Господи, тази моя голяма уста.
— Ами…
Опитвам се да кажа нещо. По дяволите. Трябваше да си приказвам за размерите на пенисите.
— Защото много ми пасна, когато подпрях с нея масичката за кафе — отвръщам аз. — Малко се клатеше. — Усмихвам се нервно.
Джеймс обаче мълчи. И не се смее. В очите му няма и помен от усмивка.
— А, ясно.
Струва ми се озадачен. Следва ново мълчание. Само че този път е доста неловко. И този път аз не се опитвам да го запълня.
Добре че сервитьорът пристигна, за да ни вземе поръчката и да предложи специалитетите на заведението.
— Има пилешко, телешко, заек, паста, ризото и десетина вида салати…
— Всичко ми се струва чудесно — отвръща Джеймс. — Какво предпочиташ, мила?
Мила ли каза?
Каза го толкова небрежно, толкова естествено, с толкова обич, сякаш го изричаше непрекъснато и дори не забеляза.
Само че го каза.
В този момент притесненията ми се изпаряват. Не мога да повярвам. Той е толкова мил. Жените чакат години наред някой мъж да се обърне към тях така интимно, а Джеймс ме нарече „мила“ още на първата ни среща.
— Наистина всичко ми се струва вкусно — отвръщам аз, сякаш не се е случило нищо необикновено, въпреки че ми се иска да се изстрелям към тоалетната и да се обадя на Джес по мобилния. Само че тази вечер тя е на първата си среща с Грег. А дори да не беше, аз съм на трийсет и би трябвало да се държа като зряла жена.