Невероятно е, най-вече за мен, защото аз много държа на ритуала си в неделя сутринта. Най-много обичам да седна в някое кафене, да прочета списание „Стайл“, докато похапвам пухкави бъркани яйца — и за разлика от повечето хора, които предпочитат да са на двойки, — обичам да се наслаждавам на неделните сутрини сама.
Добре де, може и да съм странна, но съм си такава. Приятно ми е, че не се налага да се карам с някой за страниците на вестника и да чета вече смачканите, прочетени от него части. Обичам да разтворя вестника на масата, без да се притеснявам, че някой ъгъл ще се накисне в пържените му гъби. Не обичам да ме разсейват с приказки, предпочитам да си седя мълчаливо, зачетена в нещата, които ме интересуват. Това е едно от удоволствията ми в живота.
Точно тази неделна сутрин се сблъсках с объркания Гейб в кухнята. Почувствах се виновна. Той бе чужденец в непозната страна, а аз нито веднъж не му предложих да го разведа из квартала. Не че той не познава никого. Нали чичо му живее тук? Само че, както Ед винаги казва, роднините са за Коледа. С тях човек се вижда веднъж в годината.
Затова направих невероятна жертва и го поканих на закуска.
Довършвам бърканите яйца и наблюдавам как Гейб поглажда разсеяно брадичка, докато чете спортната страница. Най-сетне се отпуска назад и оставя вестника.
— И така — казва той. — Не каза как мина снощи.
Изчервявам се, макар сама да не знам защо.
— Това хубаво ли трябва да означава? — смее се той.
— Може и така да се каже. — Чувствам се засрамена, свеждам поглед над чинията и започвам да събирам трохите на купчинка с вилицата. — Ти откъде знаеш, че срещата ми е била снощи?
— Аз съм екстрасенс.
— Сериозно? — питам аз и разбирам, че той се опитва да ме разсмее.
— Не, не съм. Бях в стаята си и го чух, когато мина да те вземе.
— А, ясно.
— Дойде точно в осем, на секундата.
Усмихвам се срамежливо.
— Не е любезно да караш една дама да чака.
— И Миа все това ми повтаря, но аз нещо не мога да нацеля времето. Винаги закъснявам.
Щом споменава гаджето си, аз се усмихвам съчувствено.
— Тя сигурно много ти липсва.
— Да.
Не казва нищо повече и аз оставам с впечатлението, че не иска да говори по този въпрос. Затова, разбира се, сменям темата.
— Как върви филмът й? — питам аз, което е нещо като закодиран въпрос „Какво става между вас двамата?“.
— Добре. — Той свива рамене, прокарва пръсти по наболите мустаци и добавя: — Поне така си мисля.
Знаех си аз. Тук има нещо.
— Не съм говорил с нея от известно време. На нея й е трудно да ми се обажда от снимачната площадка. — Той обира пяната на капучиното от чашата и облизва лъжичката. — А и часовата разлика…
Очевидно търси извинения, решавам аз. В този момент симпатията ми е насочена изцяло към него, усещам, че не мога да понасям въпросната Миа с буйната коса и съвършени зъби.
— Връзка от разстояние, така ли? — питам аз. Той кима, след това сменя темата.
— Разкажи ми за новия. Как каза, че се казва?
— Не съм ти казала — усмихвам се аз. — Джеймс. Харесва ми.
Овладявам се. Как можа да го кажеш, Хедър Хамилтън, та това е очевидно.
— Странното е, че искал да ме покани от много време, но мислел, че не се интересувам от него.
— Кога ще се видите пак?
— Довечера — отвръщам веднага аз и отпивам от капучиното. Поне се опитах да отговоря небрежно, но Гейб веднага ме разкрива.
— Две вечери една след друга? — Той ме побутва с коляно под масата.
— Знам — признавам аз и се опитвам да потисна вълнението. Джеймс е страхотен и много ме е страх да не урочасам нещата, като приказвам прекалено много.
Гейб обаче няма подобни притеснения.
— Виж ти — изрича бавно и провлачено той. — А той пада ли си по теб, приятелко любима? — Ухилва се, захапва препечената филийка и продължава да дъвче с отворена уста. Подобно нещо би ме отвратило у всеки друг, но при Гейб изглежда мило и приятно.
— Ами, не знам… — отвръщам скромно аз, ала той ме прекъсва.
— Слушай, Хедър. — Замълчава, за да всмукне шумно остатъка от портокаловия си сок през сламката, и ме поглежда много сериозно. — Падаш си по него отдавна, освен това ми каза, че снощи е било приятно, очевидно, че и той си пада отдавна по теб, така че къде е проблемът?
— Добре де, добре, прав си. Няма проблем… точно това е проблемът.