— Ами Дайдо?
— Супер — ухилвам се аз. Джеймс ми се струва облекчен.
Страшно е готин, когато се намръщи от притеснение, и аз едва успявам да се сдържа да не се приведа към него и да го целуна. Никак не ми е лесно.
Той отваря сидито и се намръщва.
— По дяволите. Вътре има друг диск.
Толкова е недоволен, че аз избухвам в смях.
— Не се притеснявай, при мен е така през всичкото време.
— Да, но при мен такива неща не се случват — мърмори той и гледа недоумяващо диска.
— Сигурно случайно си го прибрал там — предлагам аз.
— Не е възможно — отвръща той. — Никога не правя подобни неща.
Усмивката ми се стопява. Да не стане така, че някакво сиди, пъхнато в грешната обложка, ще го вкисне.
— Дай да чуем това сиди — предлагам аз. Вече започвам да съжалявам, че е толкова подреден.
Той поглежда разгневен сребърния диск и го слага в илейъра.
— Много интересно…
От скритите високоговорители се разнася китара и женски глас, нежен и много сексапилен. Тя пее на френски.
— Кой е това?
Джеймс се сеща.
— Еманюел. Стара приятелка. Изнасяше концерти в разни клубове в Париж. Боже, забравил съм, че имам този диск.
— В Париж ли си живял?
— Две години след като завърших университета. — Споменът го кара да забрави раздразнението и да поднови одевешния ни флирт. — Беше отдавна. — Преплита пръсти с моите и ме повежда към канапето.
— Много вълнуващо — обаждам се аз, по-скоро за да прикрия обзелото ме нервно напрежение, когато се отпускаме на канапето, а той ме прегръща през раменете и ме привлича към себе си. Вдъхвам мириса на поизветрелия му афтършейв, на пуканки с масло и дезодорант. Невероятно еротичен аромат.
— Знаеш ли френски? — питам аз и се опитвам да не мисля за еротични сцени.
Той повдига брадичката ми с един пръст и изрича нещо, от което не успявам да разбера и дума.
— Да ти преведа ли? — прошепва тихо той.
Не държа особено. Достатъчно ми е да слушам сексапилния му френски акцент, макар да не разбирам какво казва. Отварям уста, за да отговоря. И тогава, тъкмо в момента когато най-малко очаквах, той ме целува.
Иха! Този превод много ми хареса. Хайде, преведи още, казвам си аз и отвръщам на целувката. Толкова отдавна не са бях целувала с никого, че вече съм забравила колко е хубаво, затова през следващите няколко мига ми се иска никога да не спре.
Само че пикочният ми мехур има други планове.
Започва да дава зор. Опитвам се да не му обръщам внимание и да не мисля за единия литър пепси-кола, която изпих в киното. Кръстосвам крака и насочвам цялото си внимание към езика на Джеймс, към ръцете му, които шарят по ребрата ми, и искрено се надявам в най-скоро време да се пъхнат под тениската.
Безполезно е. Пикочният ми мехур се кани да се пръсне.
— Къде е банята? — питам аз и се надигам с нескрито нежелание.
— А… мини през спалнята. Свързани са. — Той ми се усмихва, дръпва ръка от врата ми и аз се изправям.
— Идвам след минутка — прошепвам аз и се опитвам да се усмихна флиртаджийски, докато се измъквам навън.
Щом излизам в коридора, хуквам като обезумяла към спалнята. Както и останалата част от апартамента, и тук всичко е безупречно. Няма пълни с нахвърляни дрехи чекмеджета, както е при мен. След това забелязвам леглото, покрито с изпънати памучни чаршафи, които май са били изгладени, а възглавниците са се надули и сякаш им е наредено да не помръдват.
Въпреки че пикочният ми мехур се кани да се спука, не мога да не спра и да не се възхитя. Според ограничения ми опит неженените мъже и леглата нямат много общо. В повечето случаи дори става въпрос за проснат на пода матрак, а що се отнася до чаршафите… те или са някакви къдрави измишльотини, купени от майките им, или нещастни изпокъсани остатъци още от студентските им години. Да не говорим, че никога не се сещат да ги сменят. Всъщност повечето неженени мъже нямат представа, че неоправеното легло като нищо може да скапе една връзка още в началото. Но пък Джеймс не е като повечето мъже.
Вълнението ми се покачва и си представям как двамата се отпускаме в същото това легло по-късно, докато прекрачвам към банята и пускам лампата. Боже, какво облекчение. Смъквам дънките и те се набират около глезените ми. Небрежно оглеждам ваната на извити крачета, лъскавата кръгла сребърна мивка, списанията, натрупани на прибрана купчинка до мен. Преглеждам ги набързо — „Инвестмънт тудей“, брошура на „Около света“, „Тоалетен хумор“, която се оказва от онези книжки, които всички имат в банята — и тогава, напълно спокойна, че не съм открила нещо подозрително, като например избеляло от разлистване порно списание, аз пускам водата и отивам да си измия ръцете.