Выбрать главу

— Това не беше ли реплика от някакъв филм? — питам аз.

Когато Джес ми се обади, за да ми съобщи, че се е върнала от пътуването си до Сидни, и ми напомни, че съм й била обещавала седмици наред да отида с нея на йога — „направо невероятно, загряват залата до трийсет градуса, за да успееш наистина да направиш позите“, — усетих как чакрите ми се връзват на възел. Какви упражнения на трийсетградусова жега? При това в продължение на цели два часа. Изтощена съм само като си помисля.

— Извинявай, но ме чака псевдотюдорска сватба в Хамптън Корт. Започва в три — отвърнах аз, доволна, че съм ангажирана за фотограф на младоженци облечени като Хенри VIII и Ан Болейн. Сега разбирате ли колко много мразя йогата?

Затова пък Джес не приема „не“ за отговор, така че без всякакво желание се видях с нея, преди да отида на работа, и се включихме в по-ранен час. Чак след като се видяхме, разбрах, че имало и друга причина да иска да ме види, която нямало нищо общо с желанието й да отиде на час по йога.

Причината се оказа Грег.

— Хедър, трябва ли винаги да си толкова цинична? — мърмори тя. През последните четирийсет и пет минути тя ми разказа с блеснали очи всички подробности от бляскавия живот на Грег — как тренирал за триатлон, че току-що се бил върнал, след като изкачил Мачу Пикчу, и знаел пет езика. Ето че сега ми се мръщи.

— Не съм цинична — възразявам разпалено аз. — Просто казах… — Как, по дяволите, се казваше този филм? Няма начин да се сетя и има да ме тормози до дупка.

— Не казвай нищо — прекъсва ме ядосано тя. — Добре, признавам, че в миналото съм целувала доста мъже, убедена, че са принцове, а те се превръщаха в жаби, но Грег е различен. — Щом споменава името му, погледът й отново става нежен и романтичен. — Той е толкова откровен, толкова искрен. Да не говорим, че е наистина съвършен по отношение на миналите си връзки. Никога не е бил женен, имал е няколко приятелки, но нито една не е била сериозна — тя отброява предимствата му на пръсти. — Иска да се установи някъде и да има деца.

— Джак Никълсън — заявявам триумфално аз. — „Колкото толкова.“

— Какво?

— Репликата е от филм. Джак Никълсън го казва на Хелън Хънт.

Джес побеснява. По дяволите, защо ми трябваше да го кажа?

— Сега ще се изправим, ще си поемем дълбоко дъх…

— Страхотен филм — добавям уплашено аз.

Джес притиска с палец едната си ноздра и започва йогисткото дишане. Облечена е в трико, което е последна мода в света на йогата, закупено от еВау, може да се сгъне на две и е от хората, до които начинаещи като мен изпитват истински ужас да попаднат. Затова пък аз, с опърпаната стара тениска и къси панталонки съм мечтата на начинаещите. Покрай мен и баба ви ще изглежда като истински атлет.

— Грег ми се струва свестен — опитвам се да замажа положението.

— Свестен е — сопва се тя, прехвърля палец на другата ноздра и вдишва дълбоко.

— Стегнат спортен тип.

Тя издиша.

— Участник в триатлон. Много впечатляващо — продьлжавам аз.

Тя не казва нито дума. Само вдишва и издишва. Вдишва. Издишва. Само че това не са дълбоките отпускащи вдишвания, но-скоро гневно сумтене, което показва, че мрази приятелката си Хедър.

Страхувам се, че всеки момент може да избухне, тъй като вените на челото й са се надули, аз правя последен опит за помирение.

— Правих секс.

Думите ми са като зашеметяваща граната. Тя напълно забравя да се сърди.

— Секс? — Спира да сумти. — С кого?

— Изобщо няма да повярваш…

— С кого? Казвай с кого!

— Със страхотния съсед.

Очите на Джес стават като варени яйца.

— Ти сериозно ли говориш?

— Абсолютно.

— Мама му стара.

Жената до нас, облечена в трико, което по всяка вероятност е на дъщеря й, ни зяпва.

Джес развълнувано стиска ръката ми.

— Не мога да повярвам.

— А сега се придвижваме бавно към „Войн едно“…

Тя пуска ръката ми и се заемаме с позите — Джес — с лекотата на момиче, тренирало гимнастика още от дете, а аз — толкова непохватно, че жената от другата ми страна се намръщва.

— Искам да чуя всички подробности като имена, дати, време и размер — настоява тя.

Усмихвам се игриво.

— Казва се Джеймс и вече сме ходили на две срещи.

— Сега преминаваме към „Войн две“…

Жената до мен въздъхва шумно.

— Бихте ли престанали? Опитвам се да открия вътрешен мир.

— Майната му на вътрешния ти мир. — Джес заема позата. Стреснатата жена се изчервява.