— Няма ме няколко дни и се оказва, че светът е полудял! — продължава Джес.
— А сега сгънете дясното коляно и го плъзнете напред, така че да направи триъгълник с бедрата…
Опитвам се да се приведа напред и си спомням, че имам специално тяло, от онези, които отказват да се прегънат.
— Хайде казвай, искам да чуя всичко за него.
— Дишайте дълбоко, преди да заемем балансираща поза…
Застанала на един крак, Джес повдига ръце към гърдите, допряла длани като за молитва.
— Супер е. — Спомням си как снощи се бях оплела в чаршафите на Джеймс. Спомням си голото му тяло. Спомням си как ме нацелува цялата, като започна от пръстите на краката и стигна чак до…
— Много е важно да останете съсредоточени…
Споменът ме разконцентрира и аз се катурвам на една страна.
— Направо невероятен — прошепвам аз и се опитвам да запазя равновесие.
— Браво! — Джес е ухилена доволно, след това минава направо на въпроса. — В коя възрастова група попада?
Това е тя, Джес. Не се интересува, че щом погледна Джеймс, стомахът ми потръпва, не иска и да знае за ленивата му усмивка, нито за начина, по който ме нарича „съкровище“. Тя иска да знае марката, годината на производство и доходите.
— На трийсет и шест е — отвръщам аз и се опитвам да се съсредоточа над позата.
— Чудесно — кима компетентно тя. — От двайсет и шест до трийсет и пет са все още незрели, от четирийсет и една до четирийсет и пет им предстоят провали и бъдещето им не е много ясно, затова пък от трийсет и шест до четирийсет са готови за зряла връзка, която да доведе до обвързване. — Навежда се към мен, сякаш иска да сподели с мен някаква тайна. — От мен да знаеш, че след като си имала късмет да го откриеш, захапваш го като булдог и не пускаш.
Какви ги говори тя?
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм куче? — На секундата забравих за откриването на вътрешен мир.
— А сега… „Лебедът се гмурка“…
Джес докосва пръстите на краката си без всякакво усилие и не обръща никакво внимание на последната ми забележка. Веднага се сеща:
— Чисто ли е досието му по отношение на миналите връзки?
— Чисто досие ли каза? — питам слисана аз и се навеждам към пръстите на краката си, ала едва достигам коленете. Напрягам се.
— Сети се де. Бил ли е женен?
— Не. — Олеле. Зад коленете ми нещо ще вземе да се скъса.
Очевидно отговорът е бил какъвто трябва, защото тя ми се струва доволна.
— Живял ли е с някоя?
— Джес? — промълвявам умолително аз. — Аз го харесвам, той ме харесва. Нещата са съвсем прости.
— Никога не са чак толкова прости — предупреждава строго тя. — Трябва да внимаваш за червено знаме.
Господи, сега пък за какво става въпрос?
— Не влизаш в морето, когато има червено знаме, нали?
Мълча. Логиката й нещо не се връзва с моята, но е много по-лесно да се предам и да не се разправям.
— Спомена нещо за някакво гадже в Южна Африка… — подхвърлям аз.
— Защо са се разделили?
— Подпрете се с длани на пода…
Облекчена, че най-сетне сменяме позата, аз се снишавам към пода. Ръцете ми треперят.
— Май се е преместила в Кейптаун — изръмжавам аз. Господи, много по-трудно е, отколкото си мислех.
— Има ли чувство за хумор?
— Да видим дали ще успеете да се задържите в тази поза три минути…
Поглеждам вбесена инструктора. Три минути ли каза? Този да не би да е луд? По протегнатите ми пръсти се стичат капки пот, да не говорим, че имам чувството, че гърдите ми ще избухнат. Поглеждам Джес. Тя дори не се напряга.
— Ами… виж… понякога е доста сериозен… — опитвам се да замажа положението аз.
— Хубаво е, че е сериозен. Не ти трябва някой смешник.
Сигурно трите минути са минали. Не може да не са минали.
— Някакви дразнещи навици?
— Нееее — пъшкам аз и ми се иска проклетият час най-сетне да свърши.
— Сега е време да си починем. Легнете на постелките и затворете очи…
Изпълнявам с огромно облекчение. Вече започвам да свиквам всичко, което пожелая, да се сбъдва.
— Каква е банковата му сметка? — връща ме към действителността гласът на Джес.
Отново започвам да пъшкам.
— Господи! Не знам и пет пари не давам.
— Няма да говориш така, ако си потънала в мизерия — предупреждава ме тя. — Както майка ми казваше, няма нищо романтично в това да си беден.
— Само че майка ти не е бедна! — срязвам я нетърпеливо аз. Родителите на Джес са неприлично богати и живеят в къща за един милион лири стерлинги на Мъзуел Хил.
— Именно — потвърждава тя. — Майка ми не е глупава жена.
— Оставете се да се понесете…
Това вече ми харесва. Стигаме до момента, когато дремем в продължение на десет минути.