• Тайничко си падам по живота на звездите.
• Понякога нямам желание да се любя. Просто ми се иска да се изчукам набързо.
• Сърбам чая си.
• Тъй като нямам нито една подложка за чаши, масата ми е осеяна с кръгове.
• Чудесният тен, с който се фукам, не е естествен. Веднъж в месеца ходя в един солариум в Хамърсмит и плащам двайсет и пет лири, за да застана в нещо като кабинка, обута в хартиени гащи, нахлупила шапка за баня, където ме напръскват с някакъв спрей и чакам да изсъхна. Точно така. Напръскват ме цялата.
• Невероятна пияница съм.
• А изпълненията ми на караоке са направо ужасни.
• Хладилникът ми не е размразяван повече от година, а камерата му сигурно може да потопи „Титаник“.
• Нямам никаква представа какво да правя с ароматизирания зехтин, който събира прах до печката, затова стои за украшение.
• Кулинарните ми умения включват разопаковане на готови ястия от „Маркс & Спенсър“ и пъхването им в микровълновата.
• На нощното ми шкафче е оставена чаша, в която съм отгледала плесен в индустриални количества.
• Понякога от кола-маска до кола-маска се налага да изтеглям враснали косъмчета с пинсетата за вежди.
• Една шоколадова вафла никога не ми стига. В състояние съм да изгълтам цяла кутия. Да не кажа дори две кутии.
• Не умея да паркирам. Ето, казах го. Сигурно феминистките ще ме погнат.
• По принцип не нося дантелено бельо. Нося някакви посивели гащи, на които ластикът е скъсан.
• Имам неплатени глоби за паркиране. При това много.
• Рядко ходя на фитнес, а когато все пак се престраша и отида, се озовавам в сауната с маска на лицето и брой на „Хау“.
Ето го и най-срамното ми признание:
• Честичко ми се случва да си чопля носа и да похапвам изваденото оттам.
— Май е най-добре да се прибера, защото храната е ни печката.
Забелязвам, че Джеймс отстъпва към вратата. Бодва ме разочарование. Как е възможно да си такава глупачка, Хедър!
И тъкмо когато си казвам, че съвсем съм оплескала нещата, той настъпва Били Смит по опашката.
Разнася се сърцераздирателен писък. Котаракът ми се изправя на задните си крака, отворил широко устичка, и забива нокти в крака на Джеймс. В този момент действието забърза, все едно, че гледам какво става на екрана, докато превъртам напред. Джеймс изпищява и започва да подскача из коридора, докато аз ситня след него и го питам дали е добре. В този момент се появява Гейб с туба антибиотична паста и проверява дали му тече кръв. Получава се нещо като комедиен скеч, само че в нашия случай изобщо не е смешно.
Добре че десет минути по-късно се възцарява спокойствие и когато поглеждам крака му, се оказва, че котката е оставила едва забележима драскотина. Джеймс обаче е смутен заради суматохата, която е причинил, и както Гейб казва, сигурно шокът, а не болката го е накарал да извика.
— Много се радвам, че си добре — обяснявам аз, докато му сипвам чаша вино. И тримата сме се събрали в миниатюрния ми хол.
Джеймс отпива.
— За щастие е точно така. Много са му остри ноктите. Не си ли мислила да му ги изрежеш?
Застивам на място.
— Да му ги изрежа?
— Ми, да — кима Джеймс. Очевидно не е забелязал ужасеното ми изражение.
— Но това е толкова жестоко — негодувам аз, грабвам Били Смит и го притискам до себе си. В този момент съм готова да го защитавам с цената на всичко.
— Трябва да си жестока, за да проявиш съчувствие — отвръща той.
— Съчувствие към кого? — питам аз.
— Първо към мебелите си — обяснява той и посочва канапето ми. Краката му са целите разръфани. — Той го е съсипал.
Зяпвам безпомощно канапето и фантазията ми за щастлив безоблачен живот с Джеймс започва бързо да се стопява.
— Няма значение. И без това е старо — отвръщам небрежно аз.
— Виждам. — Той се усмихва и изтупва котешките косми, полепнали по крачолите, все едно привлечени от магнит.
— Разбирам, че не обичаш котки — отбелязва Гейб, навежда се и потрива пръсти. Били Смит на секундата скача от ръцете ми и хуква при него.
— Напротив, обичам животните — оправдава се Джеймс. — Обикновено и животните ме харесват. — Усмихва ми се подкупващо. — Сигурно котаракът ти ревнува, че те дели с друг мъж.
Комплиментът, изречен пред Гейб, ме притеснява и усмихвам смутено. Гейб и Джеймс се срещат за пръв път и аз се усещам, че отношенията им са доста хладни. Да не би да си въобразявам?
— Не го виня — добавя Джеймс, посяга и ме придърпва на коляното си. Имам чувството, че Джеймс се опитва да заяви територията си. Не че бих направила грешка в това отношение.