Не искам на никого да развалям настроението, ала когато хората казват, че маскените балове са голямо забавление, аз все не разбирам кой точно се забавлява.
Докато стигнем до театъра, вече е почти тъмно. Сиви облаци с алени ореоли са надвиснали над дърветата, също като огромни синки. На това му се казва чудесен декор за шоуто „Роки Хорър“, което ще бъде озарено от бели светлини вътре в театъра. Цели тълпи безобразно облечени хора се тълпят отвън, пробват различни танцови стъпки и си сравняват костюмите. Оглеждам ги с надеждата да зърна Джеймс, защото каза, че ще ме чака пред театъра. Джес с цяла тълпа стюарди също трябва да е някъде наоколо. Промъквам се покрай огромен мъж, целият изрисуван с татуировки, с мрежести чорапи и черни жартиери като на Брайън. В първия момент е доста стряскащо, но май вече започвам да свиквам. Всички, абсолютно всички, са с мрежести чорапи.
Брайън ме повежда към фоайето. Едва сега чувам гърлен смях, който се носи над жуженето на разговорите. Не мога да не позная този смях.
— Джес! — изкрещявам аз и я забелязвам сред група мъже в блузи с буфан ръкави. Това трябва да са стюардите. Тя ме прегръща и ме притиска до себе си. — Изглеждаш страхотно — ахвам аз.
— Наистина ли? — пита тя и се завърта. Както трябва да се очаква, приятелката ми е с къса поличка, мрежести чорапи и обувки на много висок ток. Отдалече личи, че часовете по йога са си казали думата. Обещавам си и аз да пробвам поздрава към слънцето следващия път, когато отида, а не да прекарвам целия час в някаква детска поза за начинаещи.
— Ти също. — Тя се намръщва. — Добре ли си?
Това е тя Джес. Само най-добрата ви приятелка е в състояние да забележи, че нещо ви тормози. Веднага решавам, че няма да й кажа, след това разбирам, че това е напълно невъзможно. Та аз споделям абсолютно всичко с Джес.
— Току-що разбрах, че Даниел ще се жени — съобщавам й с пълно безразличие аз.
Тя ме замъква в някакъв ъгъл.
— Ще се жени ли? — съска тя, неспособна да повярва. — И за кого?
— Изобщо няма да повярваш…
— Казвай! — настоява тя.
— За лейди Шарлът.
Джес ме зяпва.
— Ти сериозно ли говориш?
— Абсолютно.
— Мама му стара, Хедър. Как се чувстваш?
Свивам рамене.
— Ти знаеш. — Тя кима с разбиране. — Най-лошото е…
— Има и по-лошо ли? — За Джес това е невъзможно. Според нея бракът е надбягване, в което ти трябва да финишираш преди бившия. В противен случай ще береш срама.
— Двамата с Брайън ще отразяваме сватбата.
Много рядко се случва Джес да не знае какво да каже. Най-сетне се опомня.
— Най-важното е, че ти си по-готина от нея. На нея краката й са като дънери.
Не мога да не се усмихна. Краката на лейди Шарлът очевидно са доста известни.
— А що се отнася до онази двулична крастава жаба Даниел, ти вече си срещнала много по-готин от него. Сама каза, че Джеймс е съвършеният мъж.
— Права си. Добре съм, честна дума.
— Леле, к’во путе!
Някой подсвирква и подвиква, докато минава, и аз се обръщам, за да видя за кого се отнася. В следващия момент, все още напълно шокирана, разбирам, че подвикват на мен.
— Ти чу ли какво ми каза онзи? — питам обидена аз.
— Свиквай, миличка — киска се един от стюардите на Джес, който се представя като Нийл, и ми подава пакетче фъстъци с карамел. — Това е част от шоуто. Щом видиш Брад на сцената, крещиш „Задник“, а пък Джанет е „Путе“. — Той намига на Брайън, който се изчервява и посяга, за да си вземе фъстък. Мога да се закълна, че Брайън е алергичен към фъстъци.
Отново се обръщам към Джес и свивам ръце на ханша, за да й покажа колко съм обидена.
— Ти да не би да се опитваше да ми кажеш нещо? — цупя се престорено аз.
Тя не ми обръща никакво внимание и стисва за лакътя едър мускулест мъж, застанал с гръб към мен.
— Искам да те запозная с един човек — започва тя, а от гласа й блика гордост. — Хедър, това е Грег.
Той се обръща и изкуствените му мигли започват да трепкат.
— За мен е удоволствие — казва той и се усмихва. Веднага забелязвам усмивката. Тя е крива заради сребърен белег, който се спуска към брадичката. Този човек ми се струва познат.
— И за мен. — Усмихвам се и аз и се опитвам да си спомня къде съм го виждала. Не е никак лесно, след като се е докарал с изкуствени мигли и е в дамско бельо. — Познаваме ли се? — питам го аз.
— В никакъв случай — отвръща категорично той. — Щях да те запомня. — Поглежда ме по онзи особен начин, който би ме накарал да помисля, че флиртува, но това е просто невъзможно, та той е кавалер на Джес.