— Нали знаеш, когато някое старо гадже или позната, с която си изкарал флирт за една нощ, ти звънне по никое време и ти предложи секс.
— Не, не знам. — Преструвам се, че нямам представа за какво говори.
Нямам никакво желание да мисля как преди няколко месеца в два след полунощ изпратих есемес на Даниел.
— Затова пък Били Смит знае много добре — обяснява през смях Гейб. — Събудих се през нощта и напипах няколко уличници да се вмъкват през котешкото прозорче.
И аз избухвам в смях — не е възможно да се въздържи човек, — след което грабвам кутия с котешка храна и сипвам няколко лъжици в купичката на Били Смит, докато той ме обикаля в кръг също като малка акула. Оставям купичката на пода и го наблюдавам как напада. Малкото му грапаво езиче бързо омита храната.
— Сигурна ли се, че си добре? — Гейб ме наблюдава замислен.
— Добре съм. Просто съм малко нервна. — Мисля за предстоящото интервю. Изчаквах подходящия момент да му кажа, ала вече не издържам. — Аз…
Той ме прекъсва.
— Не се притеснявай. Всичко ще се нареди. — Гейб поставя ръка върху моята. — Имаш Били Смит, имаш и мен… — Поглежда ме толкова напрегнато, че започвам да се чувствам малко неловко.
— Не, ти не ме разбра, не съм нервна, защото съм останала сама — опитвам се да обясня бързо.
Той се изчервява и отдръпва ръка.
— Просто не разбрах, мислех, че…
— Притеснявам се за интервюто — прекъсвам го аз. Той ми се струва слисан.
— В „Сънди херълд“ — уточнявам срамежливо аз.
— Супееер! — Той се хвърля към мен и ме прегръща. — Страхотинско.
Политам във въздуха и той ме завърта, а аз се смея притеснена.
— Това е само интервю — опитвам се да протестирам аз, ала ентусиазмът му е заразен и докато ме пусне отново на земята, съм широко усмихната. В следващия момент Гейб замахва с ръка, за да ме перне победоносно по дланта. Пак ли, това вече става досадно и…
— Какво от това — смее се той и разтрива врата си. След това, тъй като очевидно няма начин американската мечта да бъде сразена от английския реализъм, той обяснява с тих, поверителен глас: — Знам, че ще те вземат на работа.
Стискам чашата чай с две ръце, настанявам се на един стол и отпивам глътка. Краката ми леко треперят, и то не заради завъртането.
— Мислиш ли? — питам аз и се опитвам да говоря спокойно и самоуверено, ала не успявам. В гласа ми се прокрадва всичката надежда, която тая.
— Напълно сигурен съм — отвръща Гейб и ме поглежда със същото изражение, което имат авторите на книгите за самопомощ на задната корица. Нали се сещате, онова изражение, което ви подсказва, че вие сте в състояние да постигнете всичко, което си наумите.
— Благодаря ти за вота на доверие, но…
— Няма но. Защо трябва винаги да има едно „но“?
— Защото просто го има.
— Господи, Хедър — въздиша отчаяно Гейб. — Ти си невероятна песимистка. Престани да мислиш, че чашата ти е наполовина празна. Викат те на интервю, това е направо страхотно, не е възможно да не си развълнувана.
— Много съм развълнувана — протестирам разпалено аз, а след това присвивам очи и отвръщам бавно: — Направо страхотинско. — Не успявам да го докарам точно като него, но той избухва в смях.
— Така вече е по-добре. Повярвай ми. Ще те назначат. Не могат да не те вземат на работа. Щом разберат колко страхотен, талантлив и готин…
Изчервявам се и извивам очи към тавана след всички тези комплименти. Господи, той е невероятен.
— …съквартирант си имаш.
— Я виж ти! — Грабвам лъжицата, в която все още се цеди пликчето чай, и го замервам.
— Ей! — възмущава се той, когато пликчето чай се лепва на гърдите му.
— Ти си ей — провиквам се аз и двамата се ухилваме, когато чаят се просмуква върху лицето на Господин Ти.
В следващия момент забелязвам часовника на микровълновата и се стряскам.
— По дяволите, виж кое време стана. Трябва да взема бързо душ.
— Не искаш ли да закусиш с мен? — Той набожда на една от китайските клечки парче прегоряло кексче и го размахва пред мен заплашително. Очите му блестят.
— Много ме изкушаваш — шегувам се аз и се включвам в играта.
В следващия момент сърцето ми трепва.
Какво по… Вглеждам се в големите му сини очи и не знам какво ми става. Ето че най-неочаквано той престава да бъде наемателят ми по боксерки и се превръща в готов за флирт американец, който се оказва доста сексапилен… Хедър Хамилтън, какво ти става?
Сепвам се. Господи, това е сигурно ефектът, след като Джеймс ме заряза. Аз не харесвам Гейб. Отношенията ни са чисто платонични. Освен това си има Миа, манекенката холивудска актриса. Едва ли ще си падне по мен, след като ме е видял как се мотая по халат, при това с непочистени вежди.