— А сега ще ви обърна внимание на едно уникално нововъведение, на което ще могат да се радват единствено пътниците на „Бъкингам“ и на което конкурентите ни със сигурност ще завидят. За разлика от всички други лайнери, „Бъкингам“ няма да има открити палуби за горещо време. За нас това е част от миналото, тъй като построихме първата слънчева палуба с плувен басейн и два ресторанта.
Появилият се на екрана диапозитив бе посрещнат с нови аплодисменти.
— Не мога да твърдя — продължи Ема, — че построяването на лайнер с такова качество не бе скъпо. Всъщност крайната сметка възлезе на малко над осемнайсет милиона паунда, което се отрази сериозно на резервите ни, както знаете от миналогодишния ми доклад. Но благодарение на предвидливостта на Рос Бюканан с „Харланд и Волф“ беше сключен втори договор за построяването на кораб близнак „Балморал“ за седемнайсет милиона паунда, ако проектът бъде потвърден в рамките на дванайсет месеца след като „Бъкингам“ получи сертификата си за годност. Получихме „Бъкингам“ преди две седмици, което означава, че разполагаме с петдесет седмици да решим дали да продължим със строежа на другия кораб. Дотогава трябва да сме наясно дали „Бъкингам“ е еднократно начинание, или ще бъде първият кораб от новия ни флот. Честно казано, решението няма да бъде взето от борда и дори от акционерите, а от обществото, както е при всички подобни начинания. Единствено то ще реши бъдещето на „Палас Лайн“.
— А сега продължавам със следващата новина — днес по обед „Томас Кук“ ще открият втори срок за резервации за първото плаване на „Бъкингам“. — Ема млъкна и погледна аудиторията. — Но не за широката публика. През последните три години вие, акционерите, не получихте дивидентите, с които бяхте свикнали в миналото, затова реших да използвам тази възможност и да ви благодаря за вашата лоялност и подкрепа. Всеки, който е притежавал акции в продължение на повече от година, ще може да резервира с предимство място за първото плаване. Зная, че мнозина от вас вече са се възползвали от това преимущество, но за в бъдеще ще се ползвате и с десет процента отстъпка за всяко пътуване на кораб на „Барингтън“.
Избухналите аплодисменти позволиха на Ема да погледне отново бележките си.
— Томас Кук ме предупреди да не изпадам в еуфория от големия брой пътници, които вече са си запазили места за първото плаване. Според очакванията всички каюти ще бъдат заети много преди отплаването на кораба, но същото се отнася и за премиерите в театъра. Също като в театъра, и ние ще трябва да разчитаме на редовни клиенти в продължение на дълъг период. Фактите са прости. Не можем да си позволим да паднем под шейсет процента заети каюти, като дори този брой ще означава, че ще излезем на нула в края на годината. Заетост от седемдесет процента ще ни гарантира малка печалба, но са ни нужни осемдесет и шест процента, ако искаме да възвърнем вложените средства за десет години, какъвто бе и планът на Рос Бюканан. Подозирам, че дотогава конкурентите ни също ще имат палуби с плувни басейни и ще трябва да търсим нови идеи, за да привлечем все по-капризната и изтънчена публика.
— Така че следващите дванайсет месеца ще решат бъдещето на „Барингтън“ — заключи тя. — Дали ще правим история, или ще се превърнем в история? Бъдете сигурни, че директорите ще работят неуморно от името на акционерите, които са се доверили на нас, за да осигурим услуга, която ще бъде световен еталон за луксозното плаване. Позволете да завърша така, както започнах. Подобно на прадядо си, възнамерявам следващата година да се справя по-добре, както и по следващата.
Ема седна, а цялата зала се изправи на крака. Тя затвори очи и си спомни думите на дядо си. „Ако те бива за председател, няма никакво значение дали си жена, или мъж.“
Адмирал Съмърс се наведе към нея и прошепна:
— Поздравления. — И добави: — Въпроси?
Ема скочи отново на крака.
— Извинете, съвсем забравих. Разбира се, с удоволствие ще отговоря на въпросите ви.
Елегантно облечен мъж на втория ред побърза да се изправи.
— Споменахте, че цената на акциите напоследък достига рекордни висини, но можете ли да обясните защо през последните две седмици имаше такива резки покачвания и сривове, които за лаик като мен са необясними, да не кажа тревожни?
— Аз самата не мога да си го обясня напълно — призна Ема. — Но мога да ви кажа, че един бивш акционер пусна двайсет и два и половина процента от акциите на компанията на пазара, без да си направи труда да ме уведоми, въпреки че имаше свой представител в борда. За наше щастие, брокерът бе достатъчно съобразителен да предложи акциите на един от бившите ни директори, мистър Седрик Хардкасъл, който е и банкер. Мистър Хардкасъл успя да продаде всички акции на водещ бизнесмен от Северна Англия, който от известно време желаеше да купи значителен дял от компанията. Това означаваше, че акциите бяха на пазара само за няколко минути и появата им причини минимално разтърсване. И наистина, в рамките на няколко дни цената им се върна на предишните си нива.