В цялата зала избухнаха спонтанни аплодисменти. Лейди Вирджиния си запробива път през реда, без да се интересува чии крака настъпва. Когато стигна до пътеката, погледна назад към сцената и извика:
— Ще се видим в съда.
— Надявам се — каза Ема, — защото така майор Фишър ще може да разкаже пред съдебните заседатели кого е представлявал, когато е купувал и продавал акциите ви.
Този решителен удар бе посрещнат с най-бурните овации за деня. Ема дори имаше време да погледне към първия ред и да намигне на Седрик Хардкасъл.
През следващия час тя продължи да отговаря на безбройните въпроси на акционерите, анализаторите от Сити и журналистите, като го правеше с увереност и авторитет, каквито Хари рядко бе виждал. След като приключи и с последния въпрос, Ема закри събранието с думите:
— Надявам се мнозина от вас да се включат с мен в първото плаване до Ню Йорк след два месеца. Сигурна съм, че изживяването ще е незабравимо.
— Мисля, че можем да го гарантираме — прошепна един мъж с изтънчен ирландски акцент, който седеше в дъното на залата, и се измъкна навън, докато Ема се наслаждаваше на продължителните овации.
42
— Добро утро, „Томас Кук и син“. С какво мога да ви помогна?
— Обажда се лорд Гленартър. Надявах се да ми помогнете с един личен въпрос.
— Ще направя всичко по силите си, сър.
— Аз съм семеен приятел на Барингтънови и Клифтънови и казах на Хари Клифтън, че за мое съжаление няма да мога да дойда на първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк поради делови задължения. Тези ангажименти вече отпаднаха и си помислих, че ще е доста забавно да не им казвам, че ще бъда на борда. Един вид изненада, ако ме разбирате.
— Разбира се, милорд.
— Така че се обаждам да проверя дали бихте могли да ми намерите каюта някъде близо до семейството.
— Ще видя какво мога да направя, ако бъдете така добър да изчакате за момент.
Мъжът от другата страна на линията отпи глътка „Джеймисън“ и зачака.
— Милорд, все още имаме две свободни първокласни каюти на горната палуба, номера три и пет.
— Бих искал каютата да е колкото се може по-близо до семейството.
— Ами, сър Джайлс Барингтън е в каюта номер две.
— А Ема?
— Ема ли?
— О, извинете. Мисис Клифтън.
— Тя е в каюта номер едно.
— В такъв случай ще взема номер три. Много съм ви благодарен.
— За мен е удоволствие, сър. Мога ли да попитам на кой адрес да пратим билетите?
— Не, не си правете труда. Ще пратя шофьора си да ги вземе.
Дон Педро отключи сейфа в кабинета си и извади остатъка от парите. Нареди банкнотите на спретнати пачки от по десет хиляди паунда, докато не покриха цялото бюро. Върна 23 645 паунда в сейфа и го заключи, после преброи отново останалите 250 000 и ги прибра в раницата, която му бяха осигурили. Седна зад бюрото си, взе сутрешния вестник и зачака.
Бяха изминали десет дни преди шофьорът да отговори на обаждането му и да му каже, че операцията е одобрена, но само ако е готов да плати половин милион паунда. Когато дон Педро се поинтересува защо сумата е толкова голяма, му беше посочено, че операцията е свързана със значителни рискове, тъй като ако някое от момчетата бъде хванато, най-вероятно ще прекара остатъка от дните си в Кръмлин Роуд, ако не и нещо по-лошо.
Дон Педро се пазари. В края на краищата нямаше намерение да плаща втората половина, тъй като се съмняваше, че ИРА има много симпатизанти в Буенос Айрес.
— Добро утро, „Томас Кук и син“.
— Бих искала да резервирам каюта в първа класа за първото плаване на „Бъкингам“ до Ню Йорк.
— Разбира се, мадам, ще ви свържа.
— Резервации първа класа, с какво мога да ви помогна?
— Обажда се лейди Вирджиния Фенуик. Бих искала да резервирам каюта за първото плаване.
— Бихте ли повторили името, ако обичате?
— Лейди Вирджиния Фенуик — бавно повтори тя, сякаш говореше на чужденец.
Последва дълго мълчание. Вирджиния прие, че служителят проверява за свободни места.
— Много съжалявам, лейди Вирджиния, но всички места в първа класа са продадени. Мога ли да ви предложа каюта във втора класа?
— Разбира се, че не. Давате ли си сметка коя съм аз?
На служителя му се искаше да отговори: „Да, много добре знам коя сте, защото името ви от един месец виси на таблото за обяви с ясни инструкции какво да се отговаря, ако въпросната лейди се обади да резервира каюта“, но вместо това продължи да се придържа към сценария.
— Съжалявам, милейди, но нищо не мога да направя.