— Но аз съм лична приятелка на госпожа председателя на борда — каза Вирджиния. — Нима това не променя нещата?
— Определено ги променя — отвърна служителят. — Имаме една свободна първокласна каюта, но тя може да бъде дадена единствено по нареждане на председателя. Така че ако бъдете така добра да се обадите на мисис Клифтън, ще запиша каютата на ваше име и ще я освободя веднага щом тя ми се обади.
Лейди Вирджиния така и не се обади повече.
Щом чу клаксона, дон Педро сгъна вестника, остави го на бюрото, взе раницата и излезе от къщата.
Шофьорът докосна козирката на фуражката си, поздрави с „Добро утро, сър“ и прибра раницата в багажника на мерцедеса.
Дон Педро се настани на задната седалка, затвори вратата и зачака. Когато седна зад волана, шофьорът не попита накъде да кара, защото вече беше избрал маршрута. Потеглиха от Итън Скуеър и се насочиха към Хайд Парк Корнър.
— Приемам, че уговорената сума е в раницата — каза шофьорът, докато минаваха покрай болницата на ъгъла на Хайд Парк.
— Двеста и петдесет хиляди паунда в брой — каза дон Педро.
— И очакваме другата половина да бъде изплатена в рамките на двайсет и четири часа след изпълняването на задачата.
— Така се разбрахме — каза дон Педро, като си мислеше за онези 23 645 паунда в сейфа му — единствените пари, които притежаваше. Дори къщата вече не беше на негово име.
— Нали си давате сметка за последствията, ако не платите втората половина?
— Напомняхте ми ги неведнъж — отвърна дон Педро, докато колата се движеше по Парк Лейн, без да превишава разрешената скорост от четирийсет мили в час.
— Ако не платите, при нормални обстоятелства бихме убили един от синовете ви, но тъй като и двамата вече са на сигурно място в Буенос Айрес, а хер Лунсдорф вече не е сред нас, оставате само вие — каза шофьорът, докато караше около Марбъл Арч.
Дон Педро запази мълчание, докато продължиха по другата страна на Парк Лейн и спряха на един светофар, после попита остро:
— Ами ако вие не изпълните вашата част от уговорката?
— Тогава няма да се наложи да плащате другите двеста и петдесет хиляди, нали така? — каза шофьорът, докато спираше пред хотел „Дорчестър“.
Портиер с дълъг зелен шинел се завтече към колата и отвори задната врата, за да може дон Педро да слезе.
— Трябва ми такси — каза дон Педро, щом шофьорът потегли, за да се включи в сутрешния трафик на Парк Лейн.
— Да, сър — каза портиерът, вдигна ръка и изсвири пронизително.
Дон Педро се качи в таксито и каза „Итън Скуеър четирийсет и четири“, а портиерът загледа озадачено след него. Защо му беше на този джентълмен да вика такси, щом си имаше шофьор?
— „Томас Кук и син“, с какво мога да ви помогна?
— Бих искал да резервирам четири каюти на „Бъкингам“ за първото му плаване до Ню Йорк.
— Първа или втора класа, сър?
— Втора.
— Свързвам ви.
— Добро утро, резервации втора класа за „Бъкингам“.
— Бих искал да запазя четири единични каюти за пътуването до Ню Йорк на двадесет и девети октомври.
— Бихте ли ми казали имената на пътниците?
Полковник Скот-Хопкинс продиктува своето име и имената на тримата си колеги.
— Билетите струват по трийсет и два паунда. Къде да пратя фактурата, сър?
Би могъл да каже: „В щаба на САС, Челси Баракс, Кингс Роуд, Лондон“, тъй като те плащаха сметката, но вместо това даде на служителя домашния си адрес.
43
— Бих искала да открия днешното заседание, като посрещна с добре дошъл новия член на борда мистър Боб Бингам — каза Ема. — Боб е председател на борда на „Рибен пастет Бингам“ и тъй като неотдавна придоби двайсет и два и половина процента от акциите на „Барингтън“, не е нужно да убеждава когото и да било във вярата си в бъдещето на компанията. Освен това получихме оставките на други двама членове на борда, мистър Седрик Хардкасъл, чиято проницателност и мъдри съвети много ще ни липсват, и на майор Фишър, за чието отсъствие едва ли бихме тъгували.
Адмирал Съмърс си позволи да пусне крива усмивка.
— До официалното кръщаване на «Бъкингам» остават само десет дни, така че първо искам да ви запозная с хода на подготовката за церемонията. — Ема отвори червената папка пред себе си и внимателно провери графика. — Кралицата майка ще пристигне на Темпъл Мийдс с кралския влак в девет и трийсет и пет сутринта на двайсет и първи септември. Ще бъде посрещната на перона от лорд лейтенанта[8] на графство и град Бристол и лорд кмета на Бристол. След това Нейно Величество ще бъде откарана до Бристолската гимназия и ще се срещне с директора за обиколка на новите научни лаборатории на училището, които ще бъдат открити от нея в десет и десет. След това ще се срещне с избрана група ученици и учители и ще напусне училището в единайсет часа. Ще бъде откарана до Ейвънмаут и ще пристигне в корабостроителницата в единадесет и седемнайсет. — Ема вдигна поглед. — Животът ми щеше да е много по-прост, ако знаех точната минута, в която ще пристигна някъде. Ще посрещна Нейно Величество при пристигането й — продължи тя, гледайки отново графика, — и ще я поздравя от името на компанията, след което ще я представя на борда. В единайсет и двайсет и девет ще я заведа на северния док, където тя ще се срещне с корабния архитект, морския ни инженер и председателя на борда на „Харланд и Волф“. В дванайсет без три минути официално ще посрещна почетната ни гостенка. Речта ми ще продължи три минути и на първия удар на часовника Нейно Величество ще кръсти „Бъкингам“, като разбие традиционната бутилка шампанско в корпуса.