— Бивши директори поканени ли са на плаването до Ню Йорк? — попита Анди Добс. — Имам предвид Рос Бюканан.
— Да — отвърна Ема. — Трябва да призная, че поканих Рос и Джийн като гости на компанията. Разбира се, стига мистър Бингам да одобрява.
— Нямаше да съм в борда, ако не беше Рос Бюканан. И след като Седрик Хардкасъл ми каза какво е направил във влака, според мен той напълно си е заслужил мястото.
— Абсолютно съгласен — обади се Джим Нолс. — Но това повдига въпроса какво е положението с Фишър и Хардкасъл?
— Не съм и помисляла да каня майор Фишър — каза Ема. — А Седрик Хардкасъл вече ми съобщи, че според него няма да е разумно да присъства на церемонията по кръщаването след косвената атака срещу него на общото годишно събрание от страна на лейди Вирджиния.
— Тя направи ли глупостта да заведе дело? — попита Добс.
— Да — отвърна Ема. — За клевета и уронване на доброто й име.
— Уронването го разбирам — каза Добс. — Но как може да обвинява в клевета?
— Защото твърдях, че всяка дума от разговора ни е записана в протоколите на събранието.
— Тогава да се надяваме, че е достатъчно тъпа да отнесе делото до Върховния съд.
— Определено не е тъпа — каза Бингам. — Но е достатъчно арогантна, макар да имам чувството, че докато Фишър може да дава показания, няма да рискува.
— Можем ли да продължим по същество? — обади се адмиралът. — Може и да съм мъртъв по времето, когато делото влезе в съда.
Ема се разсмя.
— Някакъв конкретен въпрос ли искате да повдигнете, адмирале?
— Колко ще продължи пътуването до Ню Йорк по график?
— Малко над четири дни, което ни прави съпоставими с конкурентите ни.
— Но „Бъкингам“ е първият, оборудван с два дизелови двигателя. Несъмнено е способен да спечели Синята лента за най-бързо пресичане на океана, нали?
— Ако атмосферните условия са идеални, а те обикновено са доста добри по това време на годината, бихме имали шанс, но е достатъчно само да се спомене „Синя лента“ и хората веднага се сещат за „Титаник“. Така че не бива дори да намекваме за подобна възможност, докато не видим Статуята на свободата на хоризонта.
— Госпожо председател, колко хора очакваме за церемонията по кръщаването?
— Началникът на полицията твърди, че ще са три до четири хиляди.
— А кой е шеф на охраната?
— Полицията е отговорна за контролирането на тълпата и за безопасността на публиката.
— А ние поемаме сметката.
— Също като на футболен мач — отбеляза Нолс.
— Да се надяваме, че не е така — рече Ема. — Ако няма повече въпроси, предлагам следващото заседание да се проведе в апартамента „Уолтър Барингтън“ на борда на „Бъкингам“ при обратното пътуване от Ню Йорк. Междувременно очаквам с нетърпение да ви видя точно в десет часа на двайсет и първи.
— Но това е повече от час преди пристигането на Нейно Величество — обади се Боб Бингам.
— Ще откриете, че на запад се будим рано, мистър Бингам. Както се казва, рано пиле рано пее.
44
— Ваше Величество, позволете да ви представя мисис Клифтън, председател на борда на „Барингтън Шипинг“ — каза лорд лейтенантът.
Ема направи реверанс и зачака кралицата майка да каже нещо; в инструктажа недвусмислено се посочваше, че не бива да говориш, докато не те заговорят, и не бива да задаваш въпроси.
— Сър Уолтър несъмнено би се зарадвал на ден като този, мисис Клифтън.
Ема остана поразена. Знаеше, че дядо й се е срещал само веднъж с кралицата майка, и макар често да споменаваше случая и дори да имаше снимка в кабинета си, за да напомня на всички за срещата, тя не бе предполагала, че Нейно Величество също ще я помни.
— Позволете да ви представя адмирал Съмърс — каза Ема, поемайки инициативата от лорд лейтенанта. — Той е член на борда на „Барингтън“ вече от двайсет години.
— При последната ни среща, адмирале, бяхте така добър да ме разведете из разрушителя ви „Шеврон“.
— По-скоро разрушител на Негово Кралско Величество, мадам. Аз бях само временно командващ.
— Много мило уточнение, адмирале — отвърна кралицата майка, а Ема продължи да й представя останалите директори, като се чудеше как ли Нейно Величество ще приеме най-новия член на борда.
— Мистър Бингам, вие бяхте прогонен от двореца. — Боб Бингам отвори уста, но от нея не излезе нито звук. — Ако трябва да съм честна, не вие лично, а пастетът ви.
— Но защо, мадам? — попита Боб, зарязвайки инструктажа.
— Защото внук ми принц Андрю непрекъснато пъха пръст в буркана, имитирайки момченцето от етикета.