Боб не каза нито дума, а кралицата майка се обърна към корабния архитект.
— При последната ни среща…
Докато кралицата майка бъбреше с председателя на „Харланд и Волф“, Ема си погледна часовника.
— Какъв е следващият ви проект, мистър Бейли? — попита кралицата майка.
— Засега всичко се пази в тайна, мадам. Мога само да кажа, че съдът ще бъде на Нейно Кралско Величество и че ще прекарва ужасно много време под водата.
Кралицата майка се усмихна и лорд лейтенантът я поведе към удобно кресло зад трибуната.
Ема я изчака да седне и излезе на самата трибуна да изнесе речта, за която не й трябваха бележки, тъй като я знаеше наизуст. Хвана катедрата от двете страни, пое дълбоко дъх, както я бе посъветвал Джайлс, и погледна надолу към огромната тълпа. Бяха се събрали много повече от четирите хиляди, които очакваше полицията, и всички бяха затаили дъх в очакване.
— Ваше Величество, това е третото ви посещение в корабостроителницата на „Барингтън“. За първи път дойдохте като наша кралица през хиляда деветстотин трийсет и девета, когато компанията честваше сто години от основаването си и дядо ми беше председател на борда. Посетихте ни отново през четирийсет и втора, за да видите с очите си щетите от бомбардировките по време на войната, а днес отново сте тук за пускането на лайнер, наречен на дома, в който живеете през последните шестнайсет години. Между другото, мадам, ако ви е нужна стая за през нощта — думите на Ема бяха посрещнати с топъл смях, — имаме двеста деветдесет и две, макар че трябва да посоча, че изпуснахте шанса да се включите в първото плаване, тъй като разпродадохме всичко.
Смехът и аплодисментите помогнаха на Ема да се отпусне и да се почувства по-уверена.
— И ако мога да добавя, мадам, вашето присъствие днес тук прави това събитие истерическо…
Чу се ахване, което премина в смутено мълчание. На Ема й се искаше земята да се отвори и да я погълне, но в следващия момент кралицата майка избухна в смях и цялата тълпа нададе ликуващи викове и започна да хвърля шапки във въздуха. Ема усети как бузите й пламнаха и мина известно време, преди да се окопити достатъчно и да продължи.
— Мадам, за мен е привилегия да ви поканя да кръстите „Бъкингам“.
Ема направи крачка назад, за да направи място на кралицата майка. Това бе моментът, от който се страхуваше най-много. Рос Бюканан веднъж й бе разказал за един прословут случай, когато всичко се оплескало и корабът не само бил опозорен публично, но и екипажът и хората отказвали да плават на него, тъй като били убедени, че е прокълнат.
Тълпата отново се смълча и зачака нервно. Един и същи страх беше свил сърцата на всички работници от корабостроителницата, които гледаха нагоре към височайшата гостенка. Неколцина от по-суеверните, сред които и Ема, кръстосаха пръсти, когато часовникът започна да отброява дванайсет и лорд лейтенантът връчи бутилката шампанско на кралицата майка.
— Кръщавам този кораб „Бъкингам“ — заяви тя, — и нека той донесе радост и щастие на всички, които плават на него, и да се радва на дълъг и ползотворен живот в открито море.
Кралицата майка вдигна бутилката, спря за момент и я пусна. Ема искаше да затвори очи, докато бутилката се спускаше по широка дъга към кораба. Когато удари корпуса, тя се пръсна на стотици парчета и пенливото шампанско потече по борда, а тълпата зарева.
— Не виждам как би могло да мине по-добре — каза Джайлс, след като колата на кралицата майка потегли от корабостроителницата.
— Бих минала и без истерическото събитие — отвърна Ема.
— Не съм съгласен — рече Хари. — Малкият ти лапсус определено се хареса на кралицата майка, работниците ще разказват на внуците си за него, а ти като никога показа, че не си безгрешна.
— Много мило — рече Ема. — Имаме обаче още много работа преди първото плаване и не мога да си позволя още един истеричен момент — добави тя, докато сестра й се присъединяваше към тях.
— Толкова се радвам, че не пропуснах кръщаването — каза Грейс. — Не може ли обаче за следващия ви кораб да не избирате учебно време? И ако ми позволите, още един съвет към голямата ми сестра — постарай се да гледаш на първото плаване като на празненство и почивка, а не като на поредната работна седмица в офиса. — Тя целуна брат си и сестра си по бузите. — Между другото, онова с истерическия момент ми хареса.
— Права е — каза Джайлс, докато гледаха как Грейс се отдалечава към автобусната спирка. — Трябва да се насладиш на всеки момент, защото аз определено смятам да го направя.
— Може и да не си в състояние.