— Колко романтично — въздъхна Джайлс.
— Не ме интересуват никакви романтики — каза Гриф. — Работата ми е на следващите избори да ти осигуря място в Камарата на общините. Защото ако не се получи, със сигурност няма да влезеш в кабинета.
На Джайлс му се искаше да се изсмее, но знаеше, че Гриф е прав.
— Датата определена ли е? — попита Ема, която тъкмо се беше присъединила към тях.
— За сватбата или за изборите?
— За сватбата, идиот такъв.
— Седемнайсети май в гражданското на Челси — каза Джайлс.
— Доста различно от „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър, но поне се надявам, че този път двамата с Хари ще получим покани.
— Помолих Хари да ми бъде кум — каза Джайлс. — Но не съм толкова сигурен за теб — добави и се ухили.
Времето не беше най-подходящото, но единствената възможност на Ема да се види със сестра си беше вечерта преди решаващото заседание на борда. Тя вече поддържаше връзка с директорите, за които смяташе, че ще подкрепят позицията й, както и с един от двамата колебаещи се, но искаше Грейс да знае, че все още не е в състояние да предскаже как точно ще мине гласуването.
Грейс проявяваше още по-малък интерес към делата на компанията от Джайлс и един-два пъти дори бе забравила да осребри чека си с дивидентите. Неотдавна бе станала старши наставник в Нюнам и рядко излизаше извън пределите на Кеймбридж. Ема понякога успяваше да я придума да отиде до Лондон с нея за някое представление на Кралската опера, но времето им стигаше само колкото да вечерят, след което Грейс хващаше влака за Кеймбридж. Както обясни самата тя, не й харесвало да спи в чуждо легло. Толкова разкрепостена в едни неща и така тесногръда в други, както отбелязваше навремето скъпата им майка.
Постановката на „Дон Карлос“ на Лукино Висконти се оказа непреодолимо изкушение и Грейс дори се задържа на вечерята и слушаше внимателно обясненията на Ема за последствията от инвестирането на такава голяма част от капиталовите резерви на компанията в един-единствен проект. Грейс чоплеше мълчаливо зелената си салата, като коментираше само от време на време, но не изказа никакво мнение, докато не беше споменато името на майор Фишър.
— Той също се жени след няколко седмици, както знам от достоверен източник — каза тя, с което изненада сестра си.
— Коя жена би пожелала да се обвърже с такова ужасно създание, за бога?
— Сюзи Ламптън, както изглежда.
— Откъде ми е познато това име?
— Беше в „Ред Мейдс“, когато ти беше първенец, но е с две години по-малка от теб, така че едва ли я помниш.
— Само по име — каза Ема. — Е, значи е твой ред да разказваш.
— Сюзи беше красавица още на шестнайсет и го знаеше. Момчетата спираха и я зяпваха с увиснали ченета, когато минаваше покрай тях. След „Ред Мейдс“ хвана първия влак за Лондон и започна работа във водеща агенция за модели. След като излезе на светлината на прожекторите, ясно даде да се разбере, че си търси богат съпруг.
— В такъв случай Фишър едва ли може да се нарече голяма находка.
— Може би нямаше да е такъв тогава, но сега, след като тя прехвърли трийсетте и кариерата й като модел е минало, един член на борда на „Барингтън Шипинг“, подкрепян от аржентински милионер, може да се окаже последният й шанс.
— Възможно ли е да е толкова отчаяна?
— И още как — отвърна Грейс. — Била е зарязвана на два пъти, веднъж пред олтара. Чух, че вече е изхарчила парите, отсъдени й след успешното дело за неспазеното обещание за брак. Дори заложила годежния пръстен. Името мистър Микобър[2] едва ли й говори нещо.
— Горката — тихо каза Ема.
— Не е нужно да губиш съня си заради Сюзи — увери я Грейс. — Това момиче има докторска степен по вродено коварство, каквато не може да се получи в нито един университет — добави тя и допи кафето си. — Честно казано, не зная кого съжалявам повече, защото не мога да повярвам, че връзката им ще продължи дълго. — Грейс си погледна часовника. — Трябва да бягам, защото ще изпусна последния влак. — И без да каже нито дума повече, целуна сестра си по бузите, излезе от ресторанта и хвана такси.
Ема се усмихна, докато гледаше как сестра й се качва на задната седалка на черния автомобил. Светското общуване не можеше да се посочи като една от силните страни на Грейс, но на света нямаше друга жена, на която Ема да се възхищава повече. Студентите в Нюнам можеха само да се радват, че имат такава старша наставничка.
Когато поиска сметката, забеляза, че сестра й е оставила на подноса банкнота от един паунд. Грейс беше от хората, които не обичаха да остават длъжници на никого.