— Наистина познавам Пат и много го уважавам. Винаги съм смятал, че за него Лондон е само първото стъпало на една блестяща кариера.
— Абсолютно същото мисля и аз за Себастиан — каза Сам и хвана ръката му.
Джайлс се разсмя.
Ема и Хари влязоха в грил ресторанта и Ема попита:
— Каква е шегата?
— Сам току-що постави сина ти на мястото му. „Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й“[9] — каза Джайлс и се поклони на Сам.
— О, не мисля, че Себастиан прилича на сър Тоби Хлъц. Всъщност той прилича на Себастиан.
— „И аз!“ — каза Ема.
— Не — намеси се Хари. — „И не ми трябва друга зестра, освен още една шега като тази.“
— Съвсем се обърках — каза Себастиан.
— Както казах, Сам, можела си да направиш и по-добър избор. Но съм сигурен, че по-късно ще обясниш на Себ. Между другото, Ема, роклята ти е убиец — каза Джайлс. — Червеното ти отива.
— Благодаря, Джайлс. Утре ще облека синя, така че ще ти се наложи да измислиш нещо друго.
— Да ви поръчам питие, госпожо председател? — шеговито предложи Хари, който жадуваше за джин с тоник.
— Не, скъпи, благодаря. Умирам от глад, така че е по-добре да седнем.
Джайлс намигна на Хари.
— Още като бяхме на дванайсет те предупредих да избягваш жените, но ти реши да не ме послушаш.
Докато вървяха към масата в средата на помещението, Ема спря да побъбри с Рос и Джийн Бюканан.
— Виждам, че си върнахте жената, Рос, но какво стана с колата ви?
— Когато се върнах в Единбург — отвърна Рос, — тя бе заключена на полицейския паркинг. Платих цяло състояние да си я прибера.
— Не толкова, колкото за тези — каза Джийн и докосна огърлицата си от перли.
— Подарък, за да ме откачи от въдицата — обясни Рос.
— А в същото време спасихте от въдицата компанията — рече Ема. — За което ще ви бъдем вечно благодарни.
— Не благодарете на мен — каза Рос. — А на Седрик.
— Иска ми се да можеше да дойде на това плаване — каза Ема.
— Момче ли искахте, или момиче? — попита Сам, докато оберкелнерът дърпаше стола й.
— Не дадох избор на Гуинет — рече Джайлс. — Казах й, че трябва да е момче.
— Защо?
— По чисто практични причини. Едно момиче не може да наследи фамилната титла. В Англия всичко се предава по мъжка линия.
— Колко архаично — рече Сам. — Аз пък си мислех, че британците са цивилизована раса.
— Не и когато става въпрос за наследяване на титли — каза Джайлс.
Тримата мъже станаха, когато Ема дойде на масата.
— Но мисис Клифтън е председател на борда на „Барингтън“.
— И си имаме кралица на трона. Не се безпокой, Сам, накрая ще победим онези дърти реакционери.
— Не и ако моята партия се върне на власт — каза Себастиан.
— Това ще стане, когато динозаврите отново започнат да бродят по земята — засмя се Джайлс.
— Кой е казал това? — попита Сам.
— Мъжът, който ме победи.
Лайъм не почука на вратата, а просто отвори, вмъкна се вътре и се огледа, за да се увери, че никой не го е видял. Не искаше да му се налага да обяснява какво прави един млад мъж в каютата на възрастен джентълмен в такъв час. Не че някой би коментирал.
— Има ли вероятност да ни прекъснат? — попита той, след като затвори вратата.
— Никой няма да ни безпокои преди седем сутринта, а тогава няма да има кого да безпокоят.
— Добре — каза Лайъм.
После коленичи, отключи големия сандък, отвори капака му и огледа сложния механизъм, за чието сглобяване им бе нужен цял месец. През следващия половин час проверяваше дали няма откачени жици, дали всичко е на мястото си и дали часовникът се задейства при завъртане на ключа. След като се увери, че устройството работи идеално, се изправи и каза:
— Всичко е готово. Кога да го активираме?
— В три след полунощ. И ще ми трябват трийсет минути да махна всичко това — добави Гленартър, докосвайки двойната си брадичка, — и да имам достатъчно време да стигна до другата си каюта.
Лайъм се върна при сандъка и нагласи таймера.
— Трябва само да завъртиш ключа, преди да тръгнеш, и да провериш дали секундарникът се движи.
— Какво може да се обърка?
— Ако лилиите са още в каютата й, нищо. Никой на този коридор, а може би и на долната палуба няма да има шансове за оцеляване. В пръстта под цветята има шест фунта динамит, много повече от необходимото, но по този начин можем да сме сигурни, че ще приберем парите.
— Донесе ли ключа ми?
— Да — каза Лайъм. — Каюта седемстотин и шест. Ще намериш новия си паспорт и билета под възглавницата.